Това е резултатът от почивните дни и от едно вдъхновяващо раирано парченце плат, което си намерих – две неописуеми същества. Вътре в тях има по една звездичка, която издава приятни тракащи звуци. Сърцата им са празнични!

Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!

Тя си има песен.

Направих ги, защото ми трябват. Дайте да си говорим честно, те са нужни за всяко домакинство. Аз не знам жена, която да не е принцеса, ако не изявена – то латентна.
Абе трябват си корони…