Уших ги, за да отбележа едно отминало премеждие, и то просто си личи колко много късмет ще носят.
Трябваше да са точно десет, защото така си казах, но като направих десетте, не можах да спра да шия, значи тия дни ще се навъдят и още 🙂
Направих тези снимки урбулешката, размайхвайки фотоапарата, с последната въздишка ток от батерията му.
🙂
но циганската ти душица иска и нещо по-шаренко…
То и бездруго пингвините този път бяха тесни за наште души и освен тях се появиха и еднорози, и котета, и… и други неща.
Направих по едно за моите си деца от литературния клуб – за представянето на „Въображаема книга“ и за края на учебната година, и защото са ми шарени, мили и чудесни.
Когато най-добрият млад библиотекар те погледне със сините си очи и ти каже – искаш ли да водиш две занимания с деца през юни, да правите… нещо?
Ти какво друго можеш да кажеш, освен:
– Разбира се, Дима!
И ето, на 18 и на 25 юни преди обед ще правим пиленца от вълна.
Пингвини, а също може и разни шарени.
Със записване е, защото нали за всеки трябва да има материали. Не съм питала, може и да са заети вече местата, групите ще са по десет деца.
По този повод извадих такъмите, да си припомня как се правеха тези неща. И ето.
Има много хубава програма за летните месеци, за читателите на РБ „Захарий Кнажески“.
На път бях да забравя как се шият мишчици!
Ама си припомних, и пак не мога да се спра.
🙂
Миленка е права – човек като го хапят мухите, нещо трябва да прави и не може да се спре.
Точно това не е фотогенично. И на цвят, и на излъчване е много по-ярко и по-сладко. Камерата не го обича, затова аз го обичам два пъти повече.
През цялото време си тананиках тази песен
но за съжаление така и не успях да й измисля подходящи думи на български. Засега.
Nous sommes deux soeurs jumelles
Nées sous le signe des gémeaux
Mi fa sol la mi ré, ré mi fa sol sol sol ré do
Toutes deux demoiselles
Ayant eu des amants très tôt
Mi fa sol la mi ré, ré mi fa sol sol sol ré do.
На райета и на точки.
Във вазата.
Мария Донева 