Неотдавна един господин ме пита:
– А вие пишете ли любовна лирика?
Викам му – Случва се, да.
– Къде мога да я прочета?
– В книгите ми, в нета…
– Аз всичко прочетох, ама, да прощавате, то е писано като за малки деца. Истинска любовна лирика нямате ли?

Аз обичам те, защото
идваш с мене във леглото,
тънко, гъвкаво и бяло,
ароматно книжно тяло!

Днес бях на посещение в училище, в нещо като кръжок за дечица, които пишат стихчета. Отивам аз. Те – 10-15, мънинки, розови, много сладки. Половината във втори клас, другата половина – в четвърти.

Има още →