От къде идват песните

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

 

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!

 

Песничка за шпионите на кардинала

 

Известни сме навред с това –
по пет агента на глава.
Примигнеш ли – ще чуе кардиналът.
Шпиони тук, шпиони там.
Когато мислиш, че си сам,
въздъхнеш ли – ще чуе кардиналът.

В гора загубиш се – агент!
С мома залюбиш се – агент!
За всяка стъпка знае кардиналът.
В града вървиш и там – агент.
В леглото спиш и там агент.
Съня ти даже знае кардиналът!

Не е от вчера кардинал.
Той тайните ти е узнал –
които криеш и от съвестта си.
Богат ли си или бедняк,
какво закусва вчера пак,
и може би дори каква свиня си.

 

 

Констанс

 

Коне, победи, битки и дуели.
Безсмъртно млади. Безразсъдно смели.
Приемахме съдбата със небрежност.
Изгаряхме до край във миг на нежност.

А срещата ни е била съдбовна.
Единствена – минутата любовна.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

Гаскония, Париж, честта, мечтите…
На кръв сме щедри, скъпи на сълзите.
Убивах, но смъртта не забелязвах.
Преследвах, отмъщавах и наказвах.

Сега смъртта над мене се стоварва.
Тя мъртва е! – видях, но пак не вярвам.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

„Тримата мускетари“ на Летния театър във Варна

 

Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край.
На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща.
Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател.
Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам!
Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“.
Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях.
Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи.
Шарен живот, хубав живот мой любим!

Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))

Песня Бекингэма и королевы Анны

– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Така ще стигнем до война със вас за любовта.
Потрябва ли, аз сила ще покажа.
Аз знам, че политиката решава с лекота

сърдечните дела,
сърдечните дела,
сърдечните дела, които кажа.

­– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства.
И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама.
– Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство.
– Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.

Аз мисля само за любов, за сънищата – ти.
Щом искаш кръв – войната май е близко.
Британската флотилия насам ще полети,
насам ще полети,
насам ще полети,
за да получа аз каквото искам.

­– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!

 

Патилата на метлата

Живееше вещица мила и кротка.
Тя имаше пухкава питомна котка
на черни райета, с очи ококорени.
И шапка, която стърчеше нагоре.
Косата й огнено рижава беше,
на плитка със панделка тя я плетеше.

И котката мъркаше силно, доволно,
и рижата вещица хвъркаше волно,
метлата щом литнеше в полет щастлив
по-бърза дори и от вятъра див…

Имам си прекрасна новина!
Толкова ми е хубава новината, че няколко дни си я имах само за себе си, а в чудния неделен ден ще ви я кажа и на вас.
Преди около две години един стар приятел, Митко, ми даде да прочета една книжка и да видя ще мога ли да я преведа.
Аз не знам много добре английски, но нали свръхсилата ми е, когато имам късмет, да говоря свободно в рими…
Много хубава книжка се оказа. В стихове. И аз я преведох с вдъхновение и лекота.
Толкова много й се радвам, че я чета всеки път, когато ме поканят на среща с деца, дори оня ден в Нова Загора я прочетох.


И понеже авторката е Джулия Доналдсън, която е написала книжките за Грузулака и за детето му, аз изпратих моя превод на Манол Пейков.
И ето я най-после новината:
През 2017 година книжката ще излезе!
„Патилата на метлата“, от Джулия Доналдсън, илюстрации – Аксел Шефлър, превод – Мария Донева.
Малеее, колко се радвам!

Сколько смутно знакомых людей…

 

Сколько смутно знакомых людей
сколько лиц в этом городе новом.
Сколько милых, чужих мне детей.
и веселых друзей незнакомых.

Замечаю я их по пути,
и на миг, на мгновенье ревную.
Но внезапно влюбляюсь в ту жизнь,
в тайне что от меня существует.

 

 

Превод: Мария Ширяева

Ето го на български тук:

https://mdoneva.com/2010/11/13/kolkosmytnopoznati/

 

 

Когда я стану маленькой старушкой…

Когда я стану маленькой старушкой,
и ничегошеньки уже не вспомню,
для хрупкой памяти любая безделушка
вдруг станет важной и такой огромной.

Посыпятся все новые болячки,
прогулки станут все короче и короче.
А память имена надёжно спрячет,
И в доме заплутаю среди ночи.

Повалит на кровать меня простуда.
Снежинка сядет – тотчас упаду я –
безвредной, безобидной и сутулой,
старушкой-божьим одуванчиком я буду.

Тогда, сынок, ко мне ты приезжай-ка:
и поворчи – я покиваю кстати.
Ты испугаешься – какой я стала жалкой,
а я… я отогреюсь в твоем взгляде.

Ну а потом – тебя ждут важные задачи.
Воротничок тебе поправлю на пороге.
Ну а потом, наверное, поплачу.
Ну а потом твое я имя позабуду.

*

Превод на руски: Мария Ширяева

На български е така: Мракът