Ето го „Съчко“ и на български език! Автор – Джулия Доналдсън, илюстрациите са на Аксел Шефлър, в мой превод.
Реално е нова книжка за обичане, за четене заедно, за посочване на картинките с мънички пръстчета, за знаене наизуст и за съпреживяване, но в момента я чувствам като още една звездичка върху етикета ми. 🙂
Ще излезе през лятото, хайде да очакваме заедно!
Тя достигна късно, съвсем сама
брегове далечни, покрити с мрак
и донесе своята тайна горчива тъга
до морето дълбоко.
И остави сълзите си да се стопят
в чистата пяна.
Само бог знае колко самотен път
води тук. И как го измина тя,
за да стъпи боса на пустия пясъчен плаж
с раковините остри.
Да потъне в най-тихото
тъмно море
и в свободата.
Тук си, Алфонсина, и във самота
но поеми нови ли търсиш пак?
Древни думи, пропити с болка и сол
те тревожат пак и вълните идват
тук за теб.
Ти заспи и сънувай, заспи, Алфонсина,
във гроб от вода.
Пет русалки теб ще те поведат
в лабиринти алени от корал,
морски кончета, риби и морски звезди
пътя ти ще огряват.
Ще забравиш за тежката черна тъга
там, във морето.
Приглушено слънце и тих прибой.
Отдъхни. Заспи, отпътувай в мир.
Ако пита детето – кажете:
безкрайно далеч,
Алфонсина отиде.
С нея нямаше никой, замина сама,
няма я вече.
Тук си, Алфонсина, и във самота
но поеми нови ли търсиш пак?
Древни думи, пропити с болка и сол
те тревожат пак и вълните идват
тук за теб.
Ти заспи и сънувай, заспи, Алфонсина,
във гроб от вода.
Да знаете само каква е хубава!
Аз я преведох. Представям си колко много ще се смеят децата, и ми става щастливо.
Скоро, скоро, скоро! Кога точно? Като стане, ще разберем. Ама скоро.
Законно или разрез със закона,
щом имаш заповед я изпълни.
Началникът ни каза от амвона,
че лично в рая ще ни уреди.
Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства
той за нас в самия ад.
В закона са оставени вратички.
Гвардеецът е тук, за да блюсти.
Редът се спазва винаги от всички!
(Освен от този, който ни плати.)
Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства
той за нас в самия ад.
Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.
Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.
Ами то… кое не е така?
Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.
И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.
Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!
Известни сме навред с това –
по пет агента на глава.
Примигнеш ли – ще чуе кардиналът.
Шпиони тук, шпиони там.
Когато мислиш, че си сам,
въздъхнеш ли – ще чуе кардиналът.
В гора загубиш се – агент!
С мома залюбиш се – агент!
За всяка стъпка знае кардиналът.
В града вървиш и там – агент.
В леглото спиш и там агент.
Съня ти даже знае кардиналът!
Не е от вчера кардинал.
Той тайните ти е узнал –
които криеш и от съвестта си.
Богат ли си или бедняк,
какво закусва вчера пак,
и може би дори каква свиня си.
Коне, победи, битки и дуели.
Безсмъртно млади. Безразсъдно смели.
Приемахме съдбата със небрежност.
Изгаряхме до край във миг на нежност.
А срещата ни е била съдбовна.
Единствена – минутата любовна.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…
Констанция…
Гаскония, Париж, честта, мечтите…
На кръв сме щедри, скъпи на сълзите.
Убивах, но смъртта не забелязвах.
Преследвах, отмъщавах и наказвах.
Сега смъртта над мене се стоварва.
Тя мъртва е! – видях, но пак не вярвам.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…
Констанция…
