Сколько смутно знакомых людей…

 

Сколько смутно знакомых людей
сколько лиц в этом городе новом.
Сколько милых, чужих мне детей.
и веселых друзей незнакомых.

Замечаю я их по пути,
и на миг, на мгновенье ревную.
Но внезапно влюбляюсь в ту жизнь,
в тайне что от меня существует.

 

 

Превод: Мария Ширяева

Ето го на български тук:

https://mdoneva.com/2010/11/13/kolkosmytnopoznati/

 

 

Когда я стану маленькой старушкой…

Когда я стану маленькой старушкой,
и ничегошеньки уже не вспомню,
для хрупкой памяти любая безделушка
вдруг станет важной и такой огромной.

Посыпятся все новые болячки,
прогулки станут все короче и короче.
А память имена надёжно спрячет,
И в доме заплутаю среди ночи.

Повалит на кровать меня простуда.
Снежинка сядет – тотчас упаду я –
безвредной, безобидной и сутулой,
старушкой-божьим одуванчиком я буду.

Тогда, сынок, ко мне ты приезжай-ка:
и поворчи – я покиваю кстати.
Ты испугаешься – какой я стала жалкой,
а я… я отогреюсь в твоем взгляде.

Ну а потом – тебя ждут важные задачи.
Воротничок тебе поправлю на пороге.
Ну а потом, наверное, поплачу.
Ну а потом твое я имя позабуду.

*

Превод на руски: Мария Ширяева

На български е така: Мракът

HAUR BATENTZAKO ERREGUA

 

Haur maitea eutsi
Heldu arnasari
Txikia zarela
Ez zaigu axola

O bizi, bizi hadi
Heldu arnasari
Ausarta, handia
Kaixo haur maitea

Ta berriz, ta berriz
Haizea dastatu
Zure hanka txikiz
Maindirea kendu

Mugitu, ikusi
Negarrez ikasi
Egun hauetan zu
Lantxo bat daukazu

Arnasa hartzea
O bizitzea da
Erregutzen dizut
Lortu dezakezu

Това е стихотворението за Айя, преведено на Euskera и адаптирано за пеене от татко й Айтор. Той е баск, освен това е музикант и превърна стихотворението в песен.
Песента е записана на български и на баски в изпълнение на Невяна и Айтор и ще излезе на плоча съвсем скоро.
Какви чудесни майка и татко си има това хубаво дете!

Giorno di giugno

Quanto ti amo, ancora
giorno di giugno, luminoso e bello!
Manciata di ciliegie brillanti
mi hai portato in regalo.

Fragole, tigli e rose.
Pioggia per un bagno pronto.
Mondo, felice e forte
come un matrimonio d’amore.

*

Това е стихотворението за юнския ден, преведено на италиански език от Лили Радоева – Дестради.
Ихаааа!!!
Когато отида на опера, после поне два-три дни си мечтая да проговоря на италиански. Че това стихотворение е половин сбъдната мечта!

A Wisp of Smoke

Maria Doneva /translated by Diana Stefanova/

Come closer – and our shoes will touch like this,
and sniffing, rub wet noses in caress.
Come! Let’s explore the flavor of a kiss.
And maybe on your shoulder I could rest

my head? Just listen as the season lingers
down rooftops – and the world is melting south,
and with it, I, frost biting at my fingers,
dissolve into the sweetness of your mouth.

Come close. Our silhouettes will look the same
as sparrows in the winter shades of clear.
Will it be love? Let’s find a different name –
a title less imposing and severe.

Our habitation of the moment’s weather
snow crashing from a roof will interrupt;
away will fly emotion, silent feather –
a wisp of smoke above the mint tea cup.

 

Песня про зайцев

В тъмносиния лес с трепетлики плашливи
със листа шумоли омагьосан дъбът.
Нощем билки косят зайците работливи
и вълшебнически думи под мустак редят:

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Все ни е едно дебне ли ни враг!
Трудим се в захлас в най-ужасен час
и вълшебните билки търсим пак.

А дъбът страховит нещо шепне в мъглата.
Странни сенки димят над зловещи блата.
Зайчетата косят тръните и тревата,
плашат се и все по-бързо пеят песента:

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Все ни е едно дебне ли ни враг!
Трудим се в захлас в най-ужасен час
и вълшебните билки търсим пак.

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Твърдо вярваме в древната мълва:
всеки става смел щом коси умел
в най-ужасен час тайната трева.

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Всеки става смел, храбър като лъв!
Този подвиг наш дава ни кураж –
щом косим трева даже в час такъв.

🙂

Ето го чудесният оригинал! Опитах се да преведа думите, моля за великодушие. 🙂

Лирическая („Здесь лапы у елей дрожат на весу…“)

Тук елхите потрепват със тънки игли.
Тук и птиците пеят тревожно.
Ти живееш в гора със вълшебни мъгли
и да тръгнеш не ти е възможно.
По черешата съхне изпраният цвят,
а дъждът с капки люляка цели.
Аз ще дойда за теб, и ще тръгнем назад
към двореца, огласян от трели.

Твоят дом – очарован, прикрит и смутен,
е скрит от света и от мене.
Ти не знаеш – духът ти е там заловен,
омагьосан в гората зелена.
Нека съхне тревата без капка вода
и луната да чезне в небето.
Все едно, аз ще дойда да те отведа
в светъл замък с балкон над морето.

В кой ден ще излезеш, във колко часа,
внимателна и предпазлива?
Кога на ръце аз ще те отнеса
там, където ще бъдем щастливи?

Ще те грабна, щом искаш. Насреща съм, знай.
Колко сили съм пръскал без нужда…
Ще си имаме свой, малко бедничък рай,
щом дворците прекрасни са чужди.


Един опит, с цялото ми смирение.