НОВО НОВО НОВО! „Кучето детектив“

Първа ще ви кажа този път!

Доброто куче Нел е много талантливо.
Освен че е гальовно, послушно и игриво,
то също е известно със своите умения
загадки да разкрива. И даже престъпления!

Запознайте се с Нел, кучето детектив, което ще надуши изход от всяко затруднено положение!

През 2020 ще излезе още една история на Джулия Доналдсън на български език 🙂
На хоризонта се задава нова най-любима книга, ура!

„Кучето детектив“

Написа Джулия Доналдсън.
Нарисува Сара Огилви.
Преведе Мария Донева.
Редактира Манол Пейков.
Оформи Венета Атанасова.
Издателство „Жанет 45“
2020 г.

 

বিশ্বদুনিয়ার নতুন কবিতা || রুদ্র কিংশুক || মারিয়া ডোনিভা-র কবিতা

 

Това не е шевица, а текст на бенгалски език.
Господин Rudra Kinshuk работи по превода и издаването на антология на българската поезия на бенгалски. На страницата му във фейсбук има стихове на Ваня Могилска, Иван Ланджев, Оля Стоянова, Яна Букова и още други автори.
Бенгалско ми е.
Копирам текста от блога на преводача, както е там.

বিশ্বদুনিয়ার নতুন কবিতা
রুদ্র  কিংশুক
মারিয়া ডোনিভা-র কবিতা 



মারিয়া ডোনিভা (Maria Doneva, 1974)-র জন্ম বুলগেরিয়ার স্টারা জাগোরা-তে। সোফিয়া ইউনিভার্সিটি থেকে তিনি বুলগেরিয়ান দর্শনে দর্শনে উচ্চ শিক্ষা লাভ করেন। কবিতা এবং ছোটোগল্পের জন্য তিনি পেয়েছেন অনেকগুলি বিশিষ্ট  সাহিত্য পুরস্কার। আইজ ফর বিউটি (Eyes for Beauty, 1988),  ফেয়ারওয়েল টু দ্য রিডার( Farewell to the Reader, 1996)  তাঁর কাব্যগ্রন্থগুলির মধ্যে অন্যতম।রাদনেভো-র স্টেট সাইকিয়াট্রিক হসপিটালে আর্ট থেরাপির প্রোগ্রামে তিনি নাট্যকার এবং নাট্য নির্দেশক হিসেবে হিসেবে কাজ করেছেন।

১. একটুকরো ধোঁয়া
„Перце от дим“

ঘনিষ্ঠ হও –আমাদের জুতো এমন করে ছুঁয়ে থাকুক,
অঘ্রাণ-সিক্ত নাক ঘষতে থাকুক আদরমাখা।
কাছে এসো! মেলে ধরি একটা চুমু সৌরভ
হতেই পারে তোমার কাঁধে রাখা আমার

মাথা? শোনো, কীভাবে ঋতু নামে
রুফটপে– আর জগৎ দক্ষিনে বিগলিত, এর সঙ্গে আমিও, তুষার-দগ্ধ আমার আঙ্গুল,  তোমার মুখের মাধুর্যে গলে যায়।

কাছে এসো। আমাদের সিল্যুয়েত দেখাবে যেন
শীতের মুক্ত আকাশে চড়াইয়ের ছায়া।
একে কি বলা যায় ভালোবাসা? বরং একটা ভিন্ন নাম খোঁজা যাক–
একটা উপাধি যা ততটা ভারী বা ভয়ের নয় বা ভয়ের নয়।

আমাদের মৌহূর্তিক আবহাওয়া বসবাস,
ছাদ থেকে খসে আসা  বরফ হস্তক্ষেপ করবে;
আবেগ উড়ে যাবে দূরে দূরে, নীরব পালক–
এক টুকরো ধোঁয়া মশলা চা কাপের কাপের চা কাপের কাপের মশলা চা কাপের কাপের চা কাপের কাপের ওপর।

২. এসো
„Хайде…“

তুমি আমার অন্য জীবন
যা এখনও নয় সংঘঠিত।
তোমার পায়ের শব্দ শুনি চারপাশে,
তুমি পাঠাও গৃহহীন অনেক কুকুর
ভয়ঙ্কর লোকদের হাত থেকে রক্ষা করতে। আমাকে তুমি জ্বালাও আগুনপোকা। পিউনিফুলে
তুমি বার্তা পাঠাও সমাধান
দেখাতে তাদের। বৃষ্টি জোরে আসে
আর তোমার বদলে … তোমাকে ছাড়াই।পরিবর্তে।
তুমি যখন শব্দহীন আমি শুনতে পাই।
দেখো,কাছে এসো আমার বারবার।
যদি তা পারো , শীঘ্রই এসো।

„Сохнет на камне соль…“

Видях това стихотворение на Майя Никулина във фейсбук, споделено от Ина Иванова, и не че го преведох, ами малко тегаво го недопреразказах, но блогчето страда от липса на думи и затова ще сложа този опит тук.

Сохнет на камне соль.
Море о берег бьёт.
В сердце такая боль,
будто уходит флот.

Парусный, молодой,
яростный, как тоска,
выпростав над водой
белые облака.

Просто глядеть вперёд
с лёгкого корабля.
Он — ещё весь полёт,
мы — уже все земля.

Нами уже стократ
вычерпаны до дна
суть и цена утрат.
Только теперь догнал

юный несмертный грех —
все мы в урочный час
недолюбили тех,
что провожали нас.

_________

Бие в брега морето.
Камък и сол остава.
Остро боли сърцето –
флотът си заминава.

Нетърпелив за вятър,
яростен като болка,
носи се над водата
чист и по-бял от облак.

Гледаме ненаситни
трепета на платната.
Той всеки миг ще литне.
Врастваме се в земята.

Сто пъти сме платили
загубите насъщни,
и ни души безсилие,
и честно ни се връща

онзи грях, млад, разглезен –
пътя като сме хващали
не бяхме нежни с онези,
които са ни изпращали.

Какво каза калинката, ура

Тежките периоди се преживяват по-леко, ако знаеш кога ще свършат, или поне ако очакваш нещо хубаво.
Първото не ми е известно. Хубавите неща, за които копнея, са все лични, но има и едно, което искам да споделя с цял свят.
Нова книга на Джулия Доналдсън на български език!
Нашето заглавие е „Какво каза калинката“.
Илюстрациите са чиста прелест. Не са от любимия ни Аксел Шефлър, а от друга художничка, която също работи много с Джулия Доналдсън – Лидия Монкс. Леки, цветни, вдъхновяващо весели, нямам търпение да ги видите.
Книгата е за малки деца. Криминална е. В нея има приятелство, герои с различни характери. Има и поука! А тя е, че понякога най-мълчаливият може да каже една дума, но тя да е от значение за всички, и не е важно само да се изказваш по всеки повод, ами и да чуваш какво се говори.
За превода да ви кажа. Аз я преведох по моя начин, с помощта на чудо. Ей така: щрак! Имаше пасажи с различен ритъм и на мен това ми харесваше, обаче Манол Пейков ми вика – не. Било му бъркало в мозъка с ръждив пирон, вика.
А аз: не знам, не мога, така ще стои. И после, на третия ден, го поправих.
И измисляхме по нощите варианти, смяхме се и се трогвахме, и накрая стана книжка като песен на славей.
По страниците я нареди и накичи и направи българските буквички Венета Атанасова.
Живот и здраве, ще излезе от печат през този юни или след юни.
Показвам корицата:

Както казах в заглавието, ура.

 

Седем признака, че се занимаватe със СВОЯТА работа

Смирявам се с реалността. Встъпвам в мир с нея. Прекалено е голяма, за да я овладея, прекалено тежка – за да се примиря и да приема да я нося на раменете си. Аз себе си не мога да понасям понякога, остава и цялата реалност да помъкна.
Затова й признавам правото да бъде такава, каквато е, и внимавам сблъсъците по границите ни да не стават твърде кървави.
Понякога я надхитрявам за малко. Друг път върша, каквото тя настоява, и се старая да го върша добре, за да имам право да изисквам уважение.
Най-хубаво е, когато успея да направя нещо на ръба между реалното и въображаемото.
Дълбок, засищащ, удовлетворителен мир. Спечелено парче земя от територията на тревогата. Вкусна хапка, щастлив час. Удоволствие. И никак не е трудно!

Нужно е само да правя, каквото обичам.

То няма нужда от много разсъждения. Пиша това, за да въведа няколко реда, които прочетох в един сайт за ръкоделие и си преведох от руски, за да си ги имам.
Този текст е цитиран на много места и не зная къде е била оригиналната публикация, аз го видях първо тук.
Отнася се както за шиенето на парцалени урунгели, така и за лекуването на хора, приготвянето на храна, шофирането – за всяко нещо, което обичаш да правиш, със съответните нюанси. Аз например се сещам за няколко учителки, за които важи изцяло.

Седем признака, че се занимавата със СВОЯТА работа

Евгений Иванов

  1. Можете да се занимавате с работата на своя живот по всяко време, при всякакви обстоятелства и независимо от това, как се чувствате.
  2. Потапяте се в процеса на работа мигновено и за дълго. Съсредоточеността в любимото занимание прилича на дълбока медитация. Времето и всичко, което става наоколо, престават да имат значение.
    3. Изпитвате непрекъсната потребност и стремеж към професионално израстване и получаване на нови знания. Участвате в разговори, свързани с любимата ви работа.
    4. Безвъзмездно споделяте получения опит с други хора. Трупате знанията си с лекота и затова с лекота сте готови да ги споделите. Изобщо не ви тревожи мисълта, че някой ще стане по-добър от вас с помощта на това, на което сте го научили.
    5. Открити сте към всичко ново. Любимата работа ви дава голям заряд от енергия, който искате и можете да вложите в интересни неща. Открити сте към нови запознанства, пътешествия и експерименти.
    6. Парите изобщо не са определящ фактор за вас. Ако изцяло сте отдаден на делото на живота си, с лекота харчите за него значителна част от парите си. И с течение на времето любимото занимание започва да ви се отплаща, и то със същата лекота.
    7. Забелязвате, че това, което искате да се случи, започва да се случва спонтанно, а за вас остава само да наблюдавате щастливото стечение на обстоятелствата. Новите запознанства и творческите идеи все едно сами идват във вашия живот.

Съчко вече е тук!

Живееше Съчко, добро същество,
във своето старо фамилно дърво.
Щастлива бе Съчка – съпруга любима.
Отглеждаха в мир синовете си трима.

Обичаше той сутрин рано да става,
да скача, да тича, да се упражнява.
Обаче един ден какво му се случи…

Ето, виждате ли го, как тича на корицата?
Отпечатали са го в Китай, и той от там тича до Пловдив, от Пловдив – до книжарниците и дори на Алея на книгата, където ще го представим най-официално в събота от 12 часа.

Това е една от най-популярните книги на Джулия Доналдсън, преведена на много езици, а вече и на български. Илюстрациите са на Аксел Шефлър.

Съчко е много мил и аз го обичам. Това е една от съвсем малкото приказки, в които герой е таткото. Обикновено вниманието е върху малките – деца, внучета, (царски или бедняшки) синове и дъщери, ако е за животни – седем козленца, три прасенца… Все са дребосъчета, за да може дечицата да се поставят по-лесно на тяхно място, да преживеят във въображението си всички приключения и да победят.
Съчко е татко.
Една сутрин както обикновено той излиза от къщи – и после му се случват какви ли не неща, които му пречат да се прибере при децата си. Той пътува, участва в какво ли не…. накрая спасява… няма да ви кажа кого! Съчко е като Одисей за малки деца.
Приказна, човечна, мила история, а това, че е в стихове, според мен я прави още по-хубава за четене.
Да си гушнеш детенцето и заедно да разглеждате, да си показвате разни интересни неща по картинките, да повтаряте приказката чак до Коледа, а после да продължите наизуст.
Ако искате, заповядайте в събота в 12 часа на Алея на книгата, да ви я прочета. Елате с децата!