Точени кори първо избери.
Пробвай най-напред със един пакет.
Щедро масълце – отпусни сърце,
и канела за разкош в коледната нощ.
Празник е, празник е, точно затова
трябва да си хапваме домашна баклава.
Трябва да си смел! Не, не си дебел.
Забрави това – в кръглата тава
захар килограм се разтапя там,
и канела за разкош в коледната нощ.
Иначе празник ли би било това
ако не преядем с домашна баклава!
*
(орехите са между редовете)
Haur maitea eutsi
Heldu arnasari
Txikia zarela
Ez zaigu axola
O bizi, bizi hadi
Heldu arnasari
Ausarta, handia
Kaixo haur maitea
Ta berriz, ta berriz
Haizea dastatu
Zure hanka txikiz
Maindirea kendu
Mugitu, ikusi
Negarrez ikasi
Egun hauetan zu
Lantxo bat daukazu
Arnasa hartzea
O bizitzea da
Erregutzen dizut
Lortu dezakezu
Това е стихотворението за Айя, преведено на Euskera и адаптирано за пеене от татко й Айтор. Той е баск, освен това е музикант и превърна стихотворението в песен.
Песента е записана на български и на баски в изпълнение на Невяна и Айтор и ще излезе на плоча съвсем скоро.
Какви чудесни майка и татко си има това хубаво дете!
Най-после ще имаме концерт!
Ще бъде в ранната вечер на 14 февруари, 18,30, в Студио 5. Официалната покана ще излезе до дни.
И там Марина вероятно ще изпее тази песен.
Може би с тези думи.
*
Колко бързо свърши нашата любов,
като сянка се стопи във вечерта,
беше тук и си замина,
беше топла, но изстина,
не остави и следа.
За какво са ми звезди или луна?
Непотребната им тиха светлина
ме открива нощем будна,
и усмивката им чудна
е студена без любов.
Без целувки и без радост,
без ласки, без смях.
Как сърце, което страда,
живее без тях?
Красотата на живота
като птица отлетя.
Всичко свърши. И остана
само мрак без любовта.
*
Тъй става някой път.
Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен любим аромат.
Хайде, всички вече спят.
Сутрин се будя два пъти по-лесно.
Нещо очаквам – добро, интересно.
Даже кафето е с друг аромат.
Петък изгрява над тихия град
Всички колеги са странно учтиви.
Юлските жеги припламват красиви.
Има ли дъжд, той донася дъга.
Петък е ден, забранен за тъга.
В петък се смея дори без причина.
В петък живея, за да си почина.
Всички омразни неща са зад мен –
петък е празник, най-сладкият ден!
Всеки ден душата страда,
мъчи се и греши.
Петък е нейната лична награда,
за да се утеши.
Нови обувки и кино във мола.
Дълги целувки с език с алкохола.
Петък без разум, без рамки, без край.
Петък е демо на земния рай.
Скучни четвъртъци, съботи бледи.
Мазни недели с досадни съседи.
Вторник студен, понеделник свидлив.
Петък е точният ден да си жив.
Всеки ден душата страда,
мъчи се и греши.
Петък е нейната лична награда,
за да се утеши.
На 23 март в „Чайната“ отбелязахме втория рожден ден на проекта, който галено наричаме JAP – Jazz And Poetry.
Любомир Денев ни подари песен.
А Татяна Жилкова беше там, и да знаете какви снимки е направилааа…
Сега ще ви ги покажа 🙂
Най-новата най-любима песен 🙂
Отново пада вечер.
Отново си далече.
Ще бъдеш ли със мене?
Кога, кога, кога?
Не искам да те плаша,
но тази обич наша
ми носи вместо радост
тъга, тъга, тъга.
На мене ми отива
да бъда по-щастлива.
По-малко да тъгувам,
по-често да празнувам.
Твърде много време мина –
година след година.
Очаквам да ми кажеш –
кога, кога, кога.
За него важат същите неща,
които се отнасяха за първия ни концерт там.
Ето един весел репортаж от жегата на юни.
Всичко му е хубаво, само дето ме анонсират като щастлива поетеса, а илюстрират твърдението с откъс, завършващ с „отчаяние, отчаяние“ 🙂
Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.
Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.
Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.
Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.
🙂
*
*
Синоптиците предупреждават:
На 21 декември от 20 часа
се очаква повишена джазова активност в района на „Бенковски“ 11, София, България.
Напук на първия зимен ден, ще духа топъл южен вятър, който ще накара тромпета, флигорната, раковините и кухата лейка на Венци Благоев да запеят с най-високите и красиви тонове, чувани от човешко ухо в Северното полукълбо, както и в Западното такова.
Ако има превалявания, те ще бъдат от Gentle Rain и ще докосват лицата на минувачите по-нежно и от пръстите на Антони Дончев върху клавишите на пианото.
Поезията ще преобладава. Очакват се купести, перести и кълбести стихове от Мария Донева.
Синоптиците обещават да станете свидетели на истинско Коледно чудо в лицето и в гласа на Марина Господинова.
Лед по стъклата на едри кристали,
нежно мъглата лицата ще гали,
топли прозорци ще светят в нощта…
Коледа носи любими неща
на 21 декември от 20 часа в Чайната.
Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
Световната джаз-класика – на български език!
Вход: 8 лева
Слънцето блести,
зад теб залязва в яркото небе,
в косата ти – златистите лъчи –
отблясъци щастлива светлина.
Във залеза, искрящ от цветове,
пламтящо-жълт, оранжев и червен,
един безкраен август се топи,
а погледът ти търси
само мен…
Слънцето блести,
докосва раменете ти едва
с усмихнати и ласкави лъчи
и снимката излъчва светлина.
И в този ден, когато си далеч,
и леден дъжд се лее над града,
една минута лято имам с теб,
със залеза и с теб…
Един възможен текст на български за тананикане на тази топла и съвсем леко тъжничка песен на Бебел Жилберто.
Както обикновено, текстът без музиката не е особено добър, с музиката става гладко и добре.
Правих я за Марина Господинова, но не съм я чувала в друго изпълнение, освен в свое собствено 🙂
Mais Feliz – Bebel Gilberto
Такива хора вече няма сега.
Такива хора вече никой не прави.
Любов е равно само на тъга,
но пак при тебе оставам.
Такава обич – тя е слънце и мрак,
и наранява, и лекува рани.
Макар че си отива пак и пак,
последна тя ще остане.
Колко пъти казвах „Край“ –
краят се оказа просто дума.
Весел и тревожен рай
за хора като теб и мен.
🙂
В живота и в изкуството
най-важното е чувството.
От всички чувства на света
най-сладкото е любовта.
С парите и с имотите,
с монетите, с банкнотите,
без обич се живее в мрак,
без обич си бедняк.
Но откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта.
Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.
Затварят я поетите
във римите, в куплетите,
ценят я познавачите,
подправят я готвачите,
изследват я, преследват я,
а има тайна лесничка –
записвайте си, следва тя
във тази малка песничка:
Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта,
откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.
Това е песничката за началото на спектакъла, който репетираме в момента.
За съжаление, краката не са откраднати,
а са любезно закупени и изпратени тук от Ваня Могилска.
🙂
Това не е текст за четене!
Ако някой го прочете просто ей така, няма да разбере нищо.
Това са български думички, с които може да се изпее тази песен:
Tom Jobim e Chico Buarque – Anos Dourados
Пускаш си музиката и четеш на нейния фон, иначе не се разбира хубавото.
То не е превод, а думите, които аз чувам, когато я слушам. От оригинала съм взела любов, декември и Мария.
За песента ме подсети Атанас Гунов, за което му благодаря. 🙂
Помня, че обичах
да срещам, Мария,
погледа ти сутрин.
Ти беше щастлива.
Беше малка тайна
усмивката, дошла
от твоя сън,
хубава и топла
от нашата любов.
Помня, че обичах.
Но вече
не помня.
Вече е декември,
студен и самотен.
Вече не събуждам
с обичам, обичам,
твоята усмивка,
красива от съня,
красива от съня.
Времето минава
без тебе, Мария.
Нека се обадя
да чуя гласа ти.
Само да ти кажа,
че искам тези дни и този сън,
погледа ти сутрин,
и твоята любов.
Празници и хора
препълват декември.
Стаята ми бавно
потъва в мъглата.
Сутрин не изгрява
любимото ти сънено лице.
Липсваш ми ужасно,
красива от съня,
красива от съня.
Мария Донева 