Даа, и ни даваха по телевизора!

Днес в новините на Нова телевизия, от 31 минута нататък.

Благодаря на Марина Цекова и нейните колеги, които дойдоха в Раднево и направиха този репортаж на нашия театър!

На 12 декември ще бъда в Габрово, в галерия „Орловска 10“, която се намира на улица „Орловска“ №10.
*
Била съм вече там – през февруари.
Беше много студено тогава, аз не познавах никого в Габрово, пътувах с влак и се тревожех, че може да не се оправя с прекачването на Плачковци. Имаше много сняг, и в Балкана, и в града.
На гарата ме чакаше Ива Съйкова, пихме кафе с домашен кекс, поговорихме си за Гърция, за книги, за хубави неща. А вечерта дойдоха толкова мили хора, и те – на среща с непознат, и разговаряхме, аз даже пях, останахме в галерията до късно…
*
Сега нямам търпение да дойде сряда.

Ще разкажа за новата си книга и ще рецитирам с пилешкия глас, и ще се видим.
И знаете ли, класната ми до 8 клас живее в Габрово и може да дойде! Другарката Гребенарова! Тя се е пренесла да живее там след пенсионирането, майка й издири телефона и се чухме снощи!
Ами, това е.
Мястото и часът на срещата – Габрово, галерия „Орловска 10“, 14 декември 2011, 18,30 часа.
Заповядайте!
*

От Тошко:

Той е муден и масивен.
И със самочувствие.
Не изглежда агресивен.
Всъщност – по предчувствие.

Щом излиза, ще го прави
бавно, с достолепие.
Як е, лапите са здрави.
И без раболепие.

Не обича да го пипат,
но понася галене.
Само със очи те пита,
ако чака хвалене.

Тих е. Не ръмжи, не лае.
Но си има мнение.
Просто, мястото си знае
с кучешко търпение.

Има мисия да пази
всичко важно в къщата.
И го прави без да мрази.
Сетне – нищо, връща се.

Казваш си, че нямаш нужда –
не му ща услугите!
Ала при заплаха чужда
Бог да пази другите!

. 

Всеки ден прикотквам смисъла 🙂
*
Той е скитническа гад –
в къщи рядко се задържа.
Връща се умрял от глад,
но не дава да го вържеш.

Идва целия в бълхи.
Идва рошав и нахапан,
с шоколадови трохи
и със меча кръв оцапан.

Спи във твоето легло,
а във чуждо се събужда.
Да го чакаш е тегло
да го търсиш – няма нужда.

Той е пътник и дивак,
ту е сладък, ту е кисел.
Ти го пъдиш – идва пак.
Викаш ли го – няма смисъл.

Той оставя мокри стъпки,
драска пода с кални лапи,
и със острите си зъбки –
ти го галиш – той те хапе.

Трудно се опитомява
и не се предава бързо.
Иде ти да го оставиш,
само че си се привързал.

Затова ще се търпите
все така и занапред,
ти – калта, прахта, белите,
той – досадния ти ред.

Синоптиците предупреждават:

На 21 декември от 20 часа

се очаква повишена джазова активност в района на „Бенковски“ 11, София, България.

Напук на първия зимен ден, ще духа топъл южен вятър, който ще накара тромпета, флигорната, раковините и кухата лейка на Венци Благоев да запеят с най-високите и красиви тонове, чувани от човешко ухо в Северното полукълбо, както и в Западното такова.

Ако има превалявания, те ще бъдат от Gentle Rain и ще докосват лицата на минувачите по-нежно и от пръстите на Антони Дончев върху клавишите на пианото.

Поезията ще преобладава. Очакват се купести, перести и кълбести стихове от Мария Донева.

Синоптиците обещават да станете свидетели на истинско Коледно чудо в лицето и в гласа на Марина Господинова.
Лед по стъклата на едри кристали,
нежно мъглата лицата ще гали,
топли прозорци ще светят в нощта…
Коледа носи любими неща
на 21 декември от 20 часа в Чайната.

Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

Световната джаз-класика – на български език!

Вход: 8 лева

Свита на топло, а с ледени крайници,
искам да спя, но не идва сънят.
Гледай ги мечките – мъдри бозайници,
лягат и цели пет месеца спят.

Хъркат доволно, сънуват прилежно,
хич не им пука какво е навън.
Виж костенурките! Виж таралежите!
Хайде на бас, че се хилят на сън!

1. Тази книга е детска, защо я четеш?

2. Кой ли пък чете поезия днес?

3. Кога ще се видим да ми подариш книгата си?

…

смайването ми не спира

„Предколедна суматоха в къщата на Дядо Коледа“
Толкова е хубава, че като я видях, се замаях и коленете ми омекнаха.
Наистина!
Коледна книжка, която прилича на къща от здрав картон.
Като й откопчаеш закопчалчето и лепката се отлепи (отлеп!)
вътре откриваш 24 прекрасни книжчици с коледни приготовления.
И тази книжка,
освен рисувателна, читателна и сметателна (или поне броителна, с числата от 1 до 24)
тя също е и целувателна!
Понеже във всяка мъничка книжка са нарисувани с върха на четката елени и джуджета с чорапи на точки и небе със звезди и всякакви сладки детайли,
и думите са малко, но толкова точни и хубави,
че сърцето ти се препълва с радост и трепет.
Едно сърце, голямо колкото юмрука ти, може да побере не повече от шепа радост.
И тя трябва бързо да се прелее някъде, за да не се носиш постоянно замаян и щастливо-объркан.
А радост се прелива най-добре с целувка по босо краче, или по топла ръка, или по котешки мустак.
Ето каква коледна целувателна книга имам аз!

За какво са им звънци
на елените чудесни?
Горе няма хубавци –
катаджии да ги стреснат.

На небето няма сняг.
Трафикът е символичен.
Дядо К. е веселяк,
явно той джангър обича.

Или ангели се моткат
по небесните первази.
С тази чартърна разходка
дядо може да ги сгази.

Не е хубаво елени
да ти стъпват по крилата.
Вятър ечи! Балкан стене!
Jingle bells!
Нощ свята.

*
От тук. 

През пет минути токът чезне.
Мониторът като залезне,
умът ми става безполезен,
по-тромав от изкълчен глезен,
безделен, кисел и проклет.
Преди да има интернет
за мен загадка е дълбока
кому е бил потребен тока?

*

Нямам интер, нямам нет.
О, житейски дял проклет!
Няма нови коментари,
бъбрене с другари стари,
няма песнички за слушкане,
няма виртуално гушкане,
никаква кореспонденция…
Тъна в мрачна абстиненция.

*