Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.
Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.
Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.
Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.
🙂
Действащи лица:
Дядо Коледа
Джудже
Пепеляшка
Сестра на Пепеляшка
Мащеха
Баща
Служителка в брачна агенция
Деловодителка
Казанова
Разносвач на пица
Дядо Коледа и едно длъгнесто Джудже седят край камината и преглеждат пощата. И двамата имат уморен вид на хора, които съзнават, че работата е твърде много, за да бъде свършена изобщо някога, и мотивацията им е разклатена.
Има още
* * * * *
Здравейте, математици и театрали от Математическа гимназия „Гео Милев” – Плевен.
Едно птиченце ми каза, че поставяте „Пепеляшка”. О, колко се зарадвах!
Ето така работи Коледа – когато ти е студено и мъгливо, винаги се намира някоя баба да ти подари чорапи; някой приятел – да те заведе да поцъкате на джага или да видите украсата в центъра; някой невероятен учител, който да играе заедно с учениците си и заедно да направят театрална магия, пък била тя и смешна.
И особено ако е смешна!
Мили джуджета и пепеляшки, пожелавам ви да сте много, много високи, дори ако за хората около вас това изглежда странно. Да сте усмихнати и светли, за да може в тъмното любовта лесно да ви намери. Да имате кръстници-вълшебници, а ако нямате – вие самите да сте такива за някого, за да може вълшебствата никога да не спират в живота ви.
И да ми пратите снимкиииииииии!
Успех на представлението, честита Коледа и приказна Нова година!
Мария
„Щедрото дърво“
от Шел Силвърстийн
превод Александър Шурбанов
издателство „Точица“
Ще я прочетеш за пет минути.
Ще я помниш цял живот.
Пингвинът Галилей имаше голяма музикална дарба.
Той умееше да подражава на всички звуци, които беше чувал някога. Но мелодиите на Антарктида не са много. Там се чува вой на вятър; шумолене на сняг, който се ръси; плисък на вълни, които обливат ледовете. Освен това там звучат обичайните пингвински шумове, плюс сумтене на моржове и мляскане на тюлени. Понякога на Южния полюс става толкова тихо, че се чува дори как температурата пада.
Пингвинът Галилей знаеше да издава всички тези звуци, подреждаше ги по различни начини и си съчиняваше малки пингвински песнички. Но той чувстваше, че по света сигурно трябва да има и други мелодии, и сърцето му беше готово да ги приеме.
Постепенно в ума му се избистри план. Той отиде до един отдалечен бряг, от който често се откъртваха грамадни снежни масиви. Стъпи на ръба, надвиснал над океана, и се приготви.
Не се наложи да чака дълго. Изведнъж се чу пукане и скърцане, брегът се разлюля, и една цяла ледена планина с трясък се отдели от Антарктида и падна в морето.
Пингвинът Галилей се оказа на най-високия връх на един нов плаващ леден остров. Течението го подхвана и го повлече като величествен кристален кораб.
Брегът се отдалечаваше. Галилей погледна назад. Соленият вятър духна в лицето му и от очите му потекоха няколко малки сълзи. Галилей не се уплаши. Той помаха за сбогом на родното си място и отиде да си потърси някоя ледена пещера, в която да прекара следващите дни.
Пътуването беше дълго. Във водата скачаха рибки и не липсваше храна. Нови, непознати до тогава твари се приближаваха любопитно да видят айсберга. Странни, невиждани птици прекосяваха небето. Понякога вълните носеха клонки, покрити с листа. Слънцето от сребърно-сиво постепенно взе да изгрява жълто и горещо. Морето започна да става по-топло. Леденият кораб се топеше.
Галилей се разтревожи. Ами ако превозното му средство се свърши, преди да е стигнал до бряг? Вече не можеше да се върне назад, а не знаеше и накъде трябва да продължи. Не разбираше езика на чуждите птици и не можеше да ги попита.
Една сутрин, когато от айсберга беше останала съвсем малка бучка, колкото домашен хладилник, Галилей се събуди от неочакван шум. Морските вълни се смееха и обливаха твърда земя.
Но какво е това? Вместо да бъде заледен и блестящо бял, като всеки уважаващ себе си бряг, този беше накичен в пъстри цветове като за карнавал – черни скали, жълт пясък, зелени дървета, червени и сини цветя, лилави чадъри на плажа. А какви звуци имаше само! Мамо! Песни, говор, смях, тропане, хлопане, скърцане, ръмжене, бучене, тананикане, чикчирикане, и какво ли още не!
Галилей ахна от радост и изтанцува малък пингвински танц. Скочи от своята бучка лед и се хвърли презглава в топлата, гальовна вода.
Мечтата му се сбъдна, но това беше само началото.
Галилей се учи упорито, усвои всички звуци, които Австралия щедро му предложи. След това той се записа на солфеж, научи нотите и започна да композира прекрасни, странни мелодии. Стана диригент. Произведенията му често се изпълняваха в операта в Сидни.
Пингвинът Галилей беше тъй елегантен в своя фрак, а музиката му – тъй заразително щастлива, че целият свят му се възхищаваше и всички го обикнаха от сърце.
снимка: *christopher*
Сладки приятели!
Съжалявам, че не всички, които имаха желание, успяха да дойдат снощи в Чайната.
В Студио 5 обаче има много повече място и вярвам, че на 26 декември от 21 часа ще се съберем.
Програмата ще бъде малко по-различна, ще има нови песни, и ще бъде хубаво, сигурна съм.
Все пак може би е разумно да се направи резервация предварително, знам ли…
*
*
За всеки цвят си има време.
Аз пак пристигам доста късно.
Нюанси в цветовете дремят –
например бяло, ала мръсно.
Например синьо – хематомно.
Например розово за бебе.
И алено, ала огромно –
когато виждам точно тебе,
градински стрък от странна бабка
на улицата как купуваш.
И тъмно – като ме очакваш.
И светло – като ме целуваш.
ЖАНЕТ 45 и Литературен салон SPIRT AND SPIRIT Ви гарантират приятна вечер!
За своите нови книги ще разкажат специалните гости –
Мария Донева за „Магазин за обли камъчета” и Стоил Рошкев за „Няма такъв булевард. Посткомунистически разкази“
20 декември 2011 (вторник) 19:00
Петното на Роршах , ул. „Йоаким Груев“ 36, Вход свободен
Добре дошли!
Магазин за обли камъчета от Мария Донева
Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.
„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения….Пълният текст от Марин Бодаков четете във вестник Култура – Брой 43 (2661), 16 декември 2011
Няма такъв булевард от Стоил Рошкев
„След един роман и две стихосбирки Стоил Рошкев стига до сборник с разкази, в които разказва играта на реализма. Как? Чрез самото оголване на похвата за вкарване на реалност в текста. Всеки разказ крещи от улична, медийна, политическа и прочее реалности, но докарани до ръба на собствената им пустота, в ситуации, пронизани от смислова нищета и понякога отиграни в иронически езиков колапс. Посткомунистическото в тези разкази се излъчва от самото похотливо тяло на Държавата, продължаващо да наднича почти отвсякъде – в разлигавеното омесване и между частен и „държавен“ живот, в битовото бездарие на българската политика, в слепотата на медийните привидности и в крехкото безсилие на човека, който отмалява пред „нормалността“ на безсмисления си живот. Най-безпощадната политическа проза, която имаме днес.“
Пламен Дойнов
За Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“ БНТ, Автор: Елиана Димитрова
Валентин Дишев, DICTUM – разговор със Стоил Рошкев и Лора Шумкова
В поезията освен думи има музика и тишина.
В дъха между отделните стихове е запазена тишината на преживяването.
Дъхът, въздухът, пространството са важни също толкова, колкото и текстът.
Ето защо стихотворенията се отпечатват в книгите по едно на страница.
*
Тази сутрин един клип на Сезария Евора ми разби сърцето.
Зная песента, но точно този клип…
Той ми напомни за това стихотворение.
То е детско и смешно.
Всички вече се разотидоха, не остана нито едно тук.
Последните 6 се задомиха в Кортен тази вечер, тази чудесна вечер.
Шия.
🙂
Като прегледах тетрадката с адресите, май ще ми трябват още коледни картички.
🙂
