Не можах да отида в Пловдив на концерта ни на 24 май.
Сега лекувам раната в душата си, като гледам снимкитe на моите красиви и любими приятели.
„Джазът пее на български“ на 24 май в Пловдив, клуб „В джаза“. Снимките са от фейсбук страницата на клуба.

❤

Ей, забравила съм да сложа връзки към статиите от миналата седмица. Напоследък все имам чувството, че петък се пада през ден.

Първо, „Крадец на самота“ е цялостно изживяване за очите и сърцето. Статията:

Разказите на Раймондо звучат като поезия

„Когато си в Рим“ ми е любима, защото малко съм й бабувала, докато Росица Тодорова я превеждаше и ни беше много весело през цялото време.

Одри Хепбърн вдъхновява авантюра в Кентъки

Събитие от Jazz Club В Джаза / Jazz Insights и Francy’s Jazz Corner Café

Jazz Club В Джаза / Jazz Insights

Публично  · Всеки във или извън Facebook

Джазът пее и пише на български в Jazz Club В Джаза / Jazz Insights на 24 май от 20:30 часа.

✦Очакваме ви на 24 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет,
Мария Донева – думи.

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?

Проектът „Джазът пее на български” (ДжаП.БГ), доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални текстове на български език.
„Джазът пее на български“ има в биографията си десетки концерти в София и страната, участия на фестивали в Стара Загора и Велико Търново и един записан албум с предстояща премиера.
Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена.
Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.
=====
Врати: 17:00
Начало: 20:30
 Вход: 24 bgn
=====
За резервации |  +359 [887] 546 856
 Резервации онлайн | https://rezzo.bg/r/v/1863/в-джазаКлуб  с 10%отстъпка от сметката
––––––
Ул.Опълченска „17“, Пловдив

Миналата седмица ми беше претъпкана с преживявания от най-разнообразна величина. Нямаше да бъде възможно да направя и половината, ако кака ми не беше дошла за три дни в Стара Загора да ме замести вкъщи.
Имах репетиции в операта. В петък с трио „Дивертименто“ и Милена Гюрова имахме концерт в Балчик – „Мишките отиват на опера“

В събота мина „Бохеми и пеперуди“ (ще добавя снимки отделно), в неделя започнаха репетициите за Concerto amorozo (също ще има отделна покана)

А ето и статиите, които написах за „Сега“.

Едната книга, „Първият случай на Мейзи Добс“, е криминална, но всъщност е за Голямата война

Има ли лек за раните, нанесени от войната

Втората книга е „Дом за нежелани момичета“. Тя ни запраща в Канада, чудесно написана история за едно момиче, което е било принудено да се раздели с новороденото си дете. Прочетете и ще видите.

Средновековие в Монреал в средата на XX век

Днес в 16 ч. ще имаме среща в операта. С кого? С който дойде да гледа „Бохеми и пеперуди“ – ще разкажа за живота и творчеството на Джакомо Пучини и по-специално – за операта „Бохеми“. Ще участват солистите Симона Кодева, Тамара Калинкина, Борис Тасков, Иван Кабамитов и Ивайло Джуров, а на рояла ще ги съпровожда Наталия Шевченко.
Подготвям се за този ден от месец и много се вълнувам. Искам да започне вече и искам да е минало!
Приемам за добър знак, че точно днес получих три нови книги, от най-красивите на света. Животът ми ще бъде като тях. И днешния ден особено.

Дните ми са изпитание напоследък, а нощите – хагабула, после се сменят наопаки.

Ето ги статиите в „Сега“ от миналата седмица:

За „Изпитанието“: Нобелистката Ани Ерно разказва за нелегален аборт през 1963-а

За „Хагабула“: Къде е всъщност Краят на света?

Книгите, за които писах миналата седмица, си приличат, колкото денят и нощта.
В първата българско момиче разказва за своето калпазанско детство, а във втората индийско момиче е осъдено на смърт и екзекутирано без никаква вина.
Общото – и двете книги те карат да се замислиш за нещата, които обичаш, и ти напомнят да ги цениш.

Първата книга е „Писмо от тамагочи“, която току-що получи наградата „Южна пролет“, честито на авторката!

Ако Емил от Льонеберя беше българско момиченце през 90-те

Втората книга е „Изгаряне“.

Трима от 1.417 млрд.: различен поглед към съвременна Индия

Конкурсът излъчи 10 заглавия на млади и утвърдени автори

Драматично-кукленият театър „Васил Друмев“ ще представи 10 селектирани пиеси от конкурса „Авторски прочит“ в рамките на фестивала „Друмеви театрални празници“. Ежегодното четене на откъси от селектираните текстове ще се проведе на 14 май от 12:00 ч. във Фоайе 1300.
Десетте творби са избрани от селекционера Катерина Георгиева, като в конкурса са участвали 23 автори. През 2021 г. бяха избрани 6 заглавия, а през 2022 г. представените пиеси бяха 8.

Ето и селектираните заглавия:

• Денис Олегов – „Графоманът“
• Цвета Ерменкова – „Интервенция“
• Мая Кисьова – „Една и съща река“ / адаптация на романа на Здравка Евтимова
• Емилия Илиева – „Мите и добрите думи“
• Магда Борисова – „Кай тигърът на шуменското езеро“
• Мария Донева – „Принцесата и граховото зърно“
• Магдалена Манчева – „Твърде неподходяща песен“
• Боряна Центнер (Рудо) – „Ая в чудния свят на буквите“
• Теменуга Маринова – „Спасяването на принцесата“
• Юлиян Слабаков – „В търсене на златната ябълка“

Фестивалът „Друмеви празници“ започва на 11 май и продължава до 16 май. 

Статията е копирана от „Културни новини“ в Литернет.

От кога я планираме с Женя Димова, даже не мога да си спомня точно. Но вече й дойде редът: в петък, в Народно читалище „Зора – 1902“.

Статиите в „Сега“ тази седмица бяха за две книги, които си приличат по това, че са красиви и трагични.
Макар че Ван Гог е историческа личност, той също с годините се е превърнал в митологическа фигура, за която всеки има чувството, че знае всичко, а всъщност не знае почти нищо. „Завинаги твой, Винсент“ е разтърсваща. Книга за препрочитане.

Четем писмата на Ван Гог до брат му Тео

„Песен за Ахил“ прочетох преди повече от месец, веднага след „Итака“, но ми се видя неподходящо да коментирам в последователни статии книги на сходна тематика, затова си запазих втората статия за по-късно. Това ми даде възможност да си поема въздух, защото се готвя за едно събитие в операта през май и не смогвам с четенето. (Започвам да мисля, че бърнаутът не е лиготия и глезотия на хора, които искат да използват чужди думи в изречение, а е нещото, което чувствам в последните седмици. Хайде да видим до къде ще я докараме.)

Какво не знаем за първите 9 години от Троянската война