Щом вкъщи пристигне една кукла нова,
в началото не е напълно готова,

в торбичка се крие, не ѝ се играе,
защото е бебе и нищо не знае,

и другите кукли за пръв път я виждат.
Страхува се – ами ако я обиждат,

вълнува се – много ли ще я обичат,
дали с име хубаво ще я наричат…

Обаче най-важното нещо, което
със тъничко пръстче я боцва в сърцето,

това е предчувствието, и въпросът:
– Момиче? Момче? При кого ли я носят?

И после го вижда! И после се срещат!
И в тази минута усеща се нещо

вълшебно и слънчево, празнично, свое,
и куклата знае от днес на кого е.