Тази седмица ходих в София на Алея на книгата. Бях я прежалила тази алея, но се появи повод да пътувам, после се появи и възможност, и както едно време, направих си програма – плътно, по часове. Петъкът ми се запълни хубави срещи.
Междувременно в Сега дойде редът на тези статии за две хубави книги.
„Всички сме страници“ от Петя Русева
„Принцът на небесата“ от Антонио Итурбе. Красива работа.
Знам, че в блога слагам предимно линкове към статии за книги, обаче… това имам, това давам.
Имах също и рожден ден, любимият ми празник. Вместо торта предпочетох да направя хулигански ябълков сладкиш, с леки модификации – имаше и праскова, и сливи, стана много хубаво. Беше щастлив ден. Мъчно ми е за майка, но не искам да говоря за това. Преведох една страхотна книга, коледна. Ето ги и статиите.
Първата е за „Сурова пустош“.
Втората книга е „Градината на самурая“.
Последната статия за месец август е за една от най-любимите ми съвременни писателки – Нарине Абгарян, и новата й книга „Мълчанието на цвета“.
Избрах си много интересни книги.
„Повелителката на шампанското“ е толкова интересна и картинна, че преживях четенето й почти като филм, толкова ярко си представях всичко.
Светът изглежда по-добре, гледан през бутилка
После идва една нехудожествена книга. „Горчиво-сладко. Как копнежът и меланхолията ни правят по-силни?“, от Сюзан Кейн
Тъгата и копнежът подобряват психичното здраве
И третата (три за късмет) е „Анет, епос за една героиня“
Целият XX век, побран в една женска история
Искам да се обадя на майка по телефона.
Искам като излизам да се обърна и тя да е на балкона.
Искам да ми свали прането и наново да го простре.
И искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.
Искам да й боядисам косата и тя да хареса новия цвят.
Искам времето да се преметне и да се върне назад.
Искам да започна да готвя и да забравя, и тя да наглежда котлона.
И поне, искам поне да я чуя още един път по телефона.
Три прекрасни книги, казвам ви.
„Забравените в неделя“ – шансони, любов и война
Втората книга е „Коля“
Роман разбулва мистерията около смъртта на Чайковски
Третата – „Просто страст“
Нобелистката Ани Ерно ни хвърля в дълбокото
Знаех, че е излязла, но я видях за първи път преди малко.
Даже по-хубава, отколкото си я представях!
Тя е в голям формат, има твърди корици и обложка, цветовете ѝ са красиви, не са крещящи, тя буди мечти, но е съвсем истинска.
Толкова се радвам, че просто седя и дори не я гледам, ей тук до мен е, и се радвам. Прекъснах това важно занимание само за да ви кажа колко съм щастлива.
„Живот – История на Земята в стихове“
Добре де, първата беше с кратко.
Стигаме финала на трилогията, започнала с „Мостовете на Медисън“
Втората е „Слънчеви очила за дъждовни дни“, Мамен Санчес.
Любов и престъпления във врящия котел на слънчева Испания
Последната за тази седмица е новата книга на Боян Биолчев „Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“
Един смачкан човек
Предпазливо се вдига
Не да прави геройства
Взима някаква книга
Гледа я три минути
После май я забравя
После, без да се срути
Настрана я оставя
Вижда без да разбира
Хапва нещо безвкусно
Днес човекът събира
Сили да се избръсне
С малки стъпки пристъпва
Пълни някакви туби
Миналото поскъпва
Бъдещето се губи
Той цветята полива
Как можа да забрави
И виновно се свива
И какво да направи
Очилата къде са
И жена му къде е
За кого да се сресва
И защо да живее
Пиша това, за да отбележа нещо, заради което съм доволна от себе си.
Намислих си и си направих нещо като плот, върху който да подреждам пъзели.
Досега използвах чертожната дъска на Иво, но тя е тежка и размерът й е 50/70 сантиметра, а понякога ми трябва малко по-широко пространство.
Намерих си един дълъг тесен кашон, скроих го (щом тази дума се употребява за дърво, значи сигурно може и за картон от кашон), залепих го с горещ силикон – на два слоя, за да стане по-здраво, облепих го с хартиено тиксо и готово. Може да се подобри, но бързо се изморявам, а и така също е добре. Размерът му е 75/75, чудо и половина!
Подредих един квардатен пъзел и да, работи.
Не е кой знае какво, но за мен е нещо.
Напоследък не мога да се пречупя и да направя дори нещата, които аз сама съм си намислила. Пак пропуснах да напиша за книгите в „Сега“ и пак се събраха цели четири.
Междувременно обаче преведох две нови, много хубави, за мечета. Ще ги печатат през лятото, предполагам, че ще излязат през есента.
Надявам се да се завърна от войната с непокътнати способности.
Книгите една с една не си приличат.
Последната за юни беше „По здрач. Моят живот в семейство Делон“, Антони Делон.
Антони Делон, синът на „свещеното чудовище“
Първата юлска книга е фантастика.
„Дружество за опазване на кайджута“, Джон Скалзи
Ако Годзила съществуваше наистина
Следващата книга е чудесен дебют.
„Рентгенова снимка на свободата“, Михаела Илиева
Свободата може да звучи и от рентгенова снимка
Днешната статия е за „Играта“, Ви Кийланд
Любов, секс и американски футбол
За първи път ще отида там и не знам нито къде е, нито какво е, но съм се приготвила за голяма красота.
След концерта ще има джемсешън, и така – докато изгрее слънцето на първи юли.
Всеки има нужда от това.
По-долу е пълната програма на фестивала, хубава като картинка.
Непоносимо ми е, че аз си изпълнявам задълженията, животът тече и на повърхността няма дори концентрични кръгове, водата не е размътена. Всичко ми изглежда като шарена имитация на нормалност. Все едно един свят не е изчезнал, все едно никога не го е имало.
Ето препоръката ми за четири книги, в които да се потопите и да забравите това, за което не ви се мисли. Книгите поне не се преструват, че са нещо различно от имитация на имитацията и така стигат до самата истина, само че от другата й страна.
„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед.
В „Сега“: Спасяването на Силвия Плат
Ето тук – епизодът от подкаста „За книгите“, ако не ви се чете, а ви се слуша. Не е едно и също на двете места:
В подкаста: „Еуфория“ от Елин Кулхед
Любовта като билет до смъртта и обратно
„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан
„Когато свиреха, ангели прелитаха между сърцата им“
„Норвежка гора. Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“, Ларш Мютинг
В „Сега“: Как да си осигурим най-доброто отопление за зимата
В подкаста: „Норвежка гора“ от Ларш Мютинг
Статиите миналата седмица бяха за две книги, които са много различни една от друга и си приличат по това, че ми харесват.
„Първа кръв“ на Амели Нотомб:
Амели Нотомб се сбогува с баща си и с детството
„Какво си пожелаваш“ от Катрин Сентър:
Трактат по оптимизъм, маскиран като любовен роман
Десет минутки след като се събудих, куриерът ми донесе новите книжки.
Те са голям формат!
И в чудни цветове!
Така че и аз ще участвам в приспиването на човечетата и даже в някой сън заедно с приказката.
И после като кажат, защо се занимаваш с книги за деца.
Мария Донева 