Искам да се обадя на майка по телефона.
Искам като излизам да се обърна и тя да е на балкона.
Искам да ми свали прането и наново да го простре.
И искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.
Искам да й боядисам косата и тя да хареса новия цвят.
Искам времето да се преметне и да се върне назад.
Искам да започна да готвя и да забравя, и тя да наглежда котлона.
И поне, искам поне да я чуя още един път по телефона.
Мария Донева 
БЛАГОДАРЯ Ви, Мария! /Говоря си за утешение със снимката й –а тя ме гледа все така усмихната и мълчалива…/
❤️
И аз искам. Но това, което сме получили от майките си го даваме на дъщерите, с надежда, че и те ще го предадат на техните деца, а не да чакаме отплата и благодарност.
Да, така е.
И аз ❤️
❤
Прекрасно стихотворение,изпълнено с любов,тъга,уважение към майката ! Всички,които сме загубили най-любимия човек ,бихме искали поне за миг да почувстваме топлината,гласа и любовта й. Но в сърцата ни тя ще е винаги с нас и ще я обичаме.