Може би е още малко рано, но искам едно по едно да си завърша годината, за да се събера и прибера, да се успокоя и да си помълча малко, без да се налага да бързам за нищо.

И през 2023 работата ми беше свързана с музика и с книги.
МУЗИКА
Имахме няколко концерта с „Джазът пее на български“. С трио „Дивертименто“ също, дори за програмата „Сезони в музика и стих“ получихме награда: „Музикален проект на годината“.
Водих концерти в Държавна опера Стара Загора – концерта на Генко Гешев, на Петя Петрова и Симона Кодева; и преди дни – на Младежката оперна студия.

Много хубаво събитие беше „Бохеми и пеперуди„, в което разказах за живота на Пучини и по-конкретно за операта „Бохеми“, с участието на солисти на операта.

Имаше още две заглавия, по които ми беше много интересно да работя:
Написах текста, с който превърнахме балета „Фантастичното магазинче“ в оперета за деца, за детската школа към старозагорската опера.

Радост Младенова пък ме покани за проекта „Пътешествие във времето. Орисниците“. Получи се превъзходен спектакъл.

Още нещо за сцената: пиесата „Принцесата и граховото зърно“ беше селектирана на Шуменския фестивал.

КНИГИ
Говорих и писах за книги.
Продължих да водя рубриката си в „Сега“. Вестникът спря да излиза на хартия и се пренесе онлайн, така че аз продължих да препоръчвам книги на страницата. На 31 декември ще станат точно 100 заглавия, за които съм писала през 2023.

Да добавим към това и предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора, и там си имам рубрика - „За книгите“. В подкаста има записи на част от тези предавания.

Превеждах книги.
Не знам по-хубаво нещо от това.
Всяка от тях ми е скъпа и любима.
Ето ги тазгодишните.

Книгата, която написах, е „Боядисвам в бяло лятото“. Издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, коректор Мария Венедикова, художник Люба Халева.

Освен това написах една коледна поема, мечтая си след време да излезе в отделна красива цветна книга.
Преди това обаче ще дойде редът на най-любимото ми: с художничката Елена Панайотова подготвихме „Писмото на мравката“. Цялото ми сърце очаква това.

ПЪТУВАНИЯ
Срещи с читатели и концерти.
Имах много срещи на север, юг и във всички посоки: в София, Хасково, Силистра, Голямо Дряново, Балчик, Варна, Деветашкото плато, Бургас, Русе, Сопот, Горна Оряховица, Велико Търново и безчет в Стара Загора. С деца и с възрастни; на открито и на закрито, в училища, библиотеки, книжарници, читалища, клубове и барове.
Особено се откроява гостуването в Кьолн, за пръв път бях в Германия.

Други пътувания.
Видяхме Бяло и Черно море.
Успяхме цял един път да отидем на гости на кака в Гърция.
Направихме прекрасно пътуване до Вроцлав, пак бих отишла.
Данко ме заведе да видя Чудните мостове.

НОМИНАЦИИ, НАГРАДИ

Значиии, напукахме ги номинациите тази година!
„Мишките отиват на опера“
– беше номинирана за наградата „Константин Константинов“, Кирил Златков получи тази награда за илюстрациите.
– беше в краткия списък за наградата „Перото“ за детска литература
– номинация и за „Златен лъв“ на АБК
– за „Бисерче вълшебно“
+ още 4 номинации за „Бисерче вълшебно“ за четири от моите преведени книги (и само едно спечелено бисерче – за „Най-елегантният гигант“)

Обаче пък Съюзът на учените в Стара Загора каза, че съм Будител на Стара Загора за 2023 година.

Не знам какво пропускам. Да си припомниш една цяла година и да избереш снимки и линкове се оказа много трудоемко.
Има нещо огромно и страшно, което се случи, но то си е мое и аз няма да говоря за това.

Годината свърши. Хайде да си починем малко и да продължим нататък.
Благодаря за всичко.

Това беше най-милият възможен финал на трудовата ми година.
Така се случи, че в галерия „Байер“ беше подредена най-пъстрата изложба (вж. снимките по-долу). Имаше смях, сълзи, прегръдки, бонбони, плюшена котка и истински кавалджия от ансамбъл „Загоре“. Здравко си беше Здравко, а централният букет съдържаше чушки, мохито, коледна украса и шоколад. Толкова много мисли и чувства имам, а всичките се съдържат в една дума.

Благодаря!

Снимките, единомислието и приятелството са ми от библиотека Родина, със съдействието на издателство Жанет 45 и Хеликон.

Слагам един тон снимки, нека да има!

За „Дом за начинаещи“ от Емануил А. Видински

Детство в емиграция и саундтракът на Деветдесетте

За „Кралицата на пръстения остров“, от Донал Райън

Непобедимата сила на 4 поколения жени в патриархална Ирландия

Ще дойде Здравко Георгиев за подкрепа и ведро настроение, любимата библиотека „Родина“, Таня от „Хеликон“ ще донесе планини от книги, просто не може да не се получи добре.
Моля, заповядайте!

На 13 декември от 13,30 часа
в Държавна опера Стара Загора ще има концерт – „В света на операта“.
Ще участват камерен оркестър с диригент Мирослав Георгиев
и оперните артисти Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев и Живко Добрев.
В програмата са включени изпълнения от „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“, „Лакме“, „Любовен еликсир“ и „Кармен“.

Програмата е замислена така, че да бъде искрящо красива, весела, очарователна, и да бъде представяна пред младежка аудитория. Да бъде омагьосваща, подкупваща, да спечели публиката дете по дете.

Знам го, защото имам щастието да водя този концерт.
На репетициите попивам всеки звук и всяка дума.
Стъпвам на педя над земята, защото по време на репетиции съм единственият зрител и чудото се сътворява пред моите очи.
За тях може да е работа, изработване на детайли, фрази, техника. Те си знаят. За мен е чудо.

Изобщо не знам дали билетите не са продадени за 13 декември, нямам никаква комерсиална мисъл, просто споделям щастието си с вас.

Снимката е взета от сайта на операта.

В една шеметна седмица, във вихъра на пътувания, срещи, нови книги и чудеса, ето и две статии за разкош.

За „Етюд-и-те на София: 24 часа в града“ на Иван Шишиев

Цели двеста страници любов към София

За „Светлината, която носим“ от Мишел Обама

Да запазиш човечността си след 8 години в Белия дом

Книгата дойде! Посрещнахме я и празнувахме заедно в София, Русе и през Горна Оряховица във Велико Търново.
Казвам на Иво – всичко беше супер, а той ми вика – нормално, това ти е минимумът.
Хайде, все така да е! На добър час на книгата.
Събрах снимки от приятелите, от фейсбук и от моя телефон, да си ги сложа тук като съкровище.

София

Русе

Горна Оряховица и Велико Търново

Времето се обърна точно преди да тръгна на път. Маршрутът ми от вторник до неделя ще бъде Стара Загора – София – Русе – Горна Оряховица – Велико Търново – Стара Загора – София – Стара Загора. Както обикновено, бих искала вече да е дошла следващата неделя. Но пък не ми се изпускат всички онези срещи и гледки, на които се надявам.
Добре, ето ги новите статии, които излязоха в „Сега“.

За „Шведите знаят как“ от Антие Щрубел

200 години без война. Каква е тайната на шведите?

За „Уиндзорският възел. Нейно величество кралицата разследва #1“, С. Дж. Бенет

Как би се справила Елизабет II с ролята на детектив?

Гледайте сега: с един плакат два заека!
И не само – два града, във втория – две срещи, в едно училище и в книжарницата; две книги – една съчинена и една преведена, и празник без край!

За вас не знам, но на мене много ми се празнува. Хайде заедно.

Мили приятели,

Ако вече нямах заглавие „Книга за нас“, точно така щях да нарека тази книга, която ще ни събере в София другата седмица. В нея има стихотворения, които са някак твърде малко на брой, като знаеш, че съм ги писала три години. От една страна, наистина повече превеждам, отколкото пиша. От друга – с помощта на редактора Здравко Дечев се погрижих да махна всичко излишно… И книгата, струва ми се, стана някак остра, без тлъстини, без дунапрен, без шупли… как да го кажа по-ясно? Ще я прочета на хартия скоро и ще си проверя усещането, ще си го сравня и с вашите усещания, ако искате да ги споделите с мен.

Тя е за любимите хора. Като се замисля – всички са вътре. Мъж, жена и дете, майка, татко, братя, сестри, баба, дядо, компанията за морето, всички сме заедно там и сме неразделни и прегърнати.

Започва с любов и с любов завършва, а вътре в тези скоби има още много от същото, във вид на пътуване, прибиране, боледуване и оздравяване, готвене и игри, четене и писане.
Има груба лексика, има думи като задник, казанче, лудница, шкембе чорба и печени чушки, има миризливки и букови сечковци. Има и красиви думи, и нежни. Всичките ми думи са там. Но аз си мисля, че най-хубаво е, когато стихотворенията не се усещат като стихотворения, а като естествена и жива родна реч.

Не. Най-хубавото е, ако в книгата е цялата ми душа, а после се окаже, че не била моята душа, а твоята. Че там е твоето семейство, твоят град, твоите стиснати зъби, твоята скръб и твоята любов.
И книгата, която е моя, да се окаже твоя книга.
Книга за нас.

Първата среща на „Боядисвам в бяло лятото“ ще бъде в София, на 28 ноември от 18,30 в Гьоте институт, на „Будапеща“ 1.

Ето ги двете статии от миналата седмица:

За „Детайлите“ от Ия Йенберг

Една от най-добре пазените тайни на литературна Швеция

За „Истории по пътя“ от Ценка Кучева

Срещите по пътя като изпитание, но и като дар

Прибрахме се от Германия и вече спокойно мога да кажа:

Поканиха ме в Кьолн! Гостувах в библиотеката в Калк и в българското училище „Аз Буки Веди“!
Преди година имах едни големи планове, които се осуетиха, затова сърце не ми даваше да кажа на висок глас за това пътуване, преди то да се е състояло.
Беше… За мен това беше и е незабравимо. Летях в небето цели 4 пъти, и имах 4 официални срещи. Радвах се на толкова топлота и внимание и интерес от деца, родители и от самата Росица Байрактарски, която е истинска звезда. Ама звезда ви казвам – преподава, организира, пече сладкиши, шофира неустрашимо, попълва документи, грижи се за всички… просто прави чудеса с лекота и добро настроение.

На едната среща четох от „Малкият Неднорог“, на другата“ Патилата на метлата“, после „Мишките отиват на опера“ и после „Рибко“, плюс стихотворения тук-там.

Беше чудно хубаво и съм благодарна от все сърце.

Благодаря!

Ето тук снимки от моя телефон и от фейсбук, без ред и система.

Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла  танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.

Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.

Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.

Писах за тези две книги миналата седмица;

за „Облак с форма на камила“ от Алина Нелега

Румънски „Хамлет“ през очите на Гертруда от XXI век

За „Астрид Линдгрен“ от Зузане Лидер

„Астрид Линдгрен“: ако си силен, трябва да бъдеш и добър

И в подкаста „За книгите“: ТУК

Атанас Далчев

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Ще започна отзад напред, дори не с финала, а с датата след него. Стихотворението „Молитва“ е написано през 1927 година. Не е отбелязан месецът.

Атанас Далчев е роден през юни 1904. Детството му минава в Цариград, Солун, Дедеагач, до пристигането на семейството му в София през 1914. Преживява двете балкански и Първата световна война. Завършва гимназия, после става студент. През 1926 година излиза от печат първата му стихосбирка. През 1927 завършва успешно Философия и Педагогика в Софийския университет, след това заминава за седем месеца в Италия при брат си и там слуша лекции по история на изкуството. Има приятели и съмишленици, които се занимават с литература и изкуство. Участвал е в литературния кръг „Стрелец“ от основаването чак до разпадането му през същата 1927 година. Негови стихотворения са публикувани в повечето литературни издания.
И той ако каже, че не е преживял нищо!

Поинтересувах се и прочетох всичко това в биографията му, защото се замислих какво дава основание на едно момче на 23 години да пише с толкова голямо самочувствие (ура, аз не съм като другите). Запитах се също дали тази самоувереност не е привидна. Дали пък не става дума за притеснение и смущение (уви, аз не съм като другите).

На 23 години човек е много силен и много крехък. Образованието му дава оръжия, който той едва удържа в ръцете си, като двуметровия железен меч в гръцкия археологически музей, който видях веднъж, и се зачудих колко ли висок войн го е носил (вдигал, замахвал, нападал е и се е защитавал с него).
Аз не помня.