Открих си нова любима книга и много се гордея, защото сама я намерих.
Ако щете вярвайте, този път я познах на допир.
На пипане е като гумена. Честно! Не е хлъзгава, а по-скоро като… гума бе. Гума.
Бях в книжарница Сиела – Варна. Тя е толкова голяма, че като прегледаш многото нови заглавия и преджапаш през готините играчки, игри, раници и пъзели, попадаш в дълъг коридор от книги и усещането е по-скоро като в библиотека, не като в книжарница. Има много място, така че можеш да откриеш по няколко заглавия от всеки автор и да погалиш по гръбчетата любимите си книги, които уж били изчерпани от години. Не са изчерпани! Във Варна са!
Аз знаех много добре какво търся – да видя книжарките, които ми бяха толкова мили домакини миналото лято, а също и да купя една точно определена книга и една картичка. Намерих книгата и картичката и нарочно ги взех, за да са ми заети ръцете, докато разглеждам, и да намаля изкушението.
Но съдбата си има свои намерения и е доста упорита.
И там намерих „Вселената срещу Алекс Удс”
Авторът е Гавин Екстенс, преведена е от английски от Паулина Стойчева Мичева, издадена от издателство Gnezdoto.
До тук – добре.
Сега, как да ви убедя, че това е чудесна книга, която ще е хубаво да разгърнете и да прочетете, без да ви я разказвам?
Това, че ме избра и мълчаливо ме убеди да я взема, малко ли е?
От там изтичах на плажа, намокрих си дънките до…. горе. И отидох в хотела. Отворих „Вселената” в асансьора и до вратата на стаята си бях прочела пет страници.
Чете се много леко, но не прекалено бързо. Има много за възприемане и осмисляне и не е като захарен памук, по-скоро мммм… като голяма чиния с нарязани твърди сочни ябълки и круши.
Разказът е от първо лице и предава историята на едно момче, ударено по главата от метеорит. Това е началото.
След този челен удар с Вселената траекторията на живота му се измества. Никой не знае какво би било, ако нещата бяха различни и дали Алекс би бил толкова невинен и твърд в своята непреклонност винаги да постъпва точно така, както знае, че е правилно.
Донякъде може да се каже, че това е поредната книга за болен тийнейджър, по едно време всички бяхме сик от сиклит. Но тази е… Ми хубава е. Интересна. Научих куп неща за космоса и за мозъка. За живота, смъртта и свободната воля, за отглеждането на марихуана и за асистираното самоубийство.
Увлекателна. Четох я в рейс и не ми стана лошо.
Някак по невнимание дръпнах по-силно един от листовете и той се скъса до средата, и ми е неприятно.
Момчето организира читателски клуб, наречен „Светската църква на Кърт Вонегът”.
Момчето… Аз искам да имам такъв приятел. Нищо, че е странен. Кой от нас не е?
И освен това Алекс и мистър Патерсън посещават Церн. В предишната книга, която ми допадна, за Алби Брайт, пак ставаше дума за Големия адронен колайдер. Вселената нещо намеква ли ми?
Спирам до тук. „Вселената срещу Алекс Удс” ми е любима и я препоръчвам на всички.
Мария Донева 