Водещ: Лили Гелева

Актьори: Анета Иванова, Веселин Петров, Надя Керанова, Неда Спасова, Станислав Кертиков

Режисьори: Маргарита Младенова, Иван Добчев, Павел Веснаков, Милко Лазаров, Любомир Младенов

Поети: Мария Донева, Марин Бодаков, Надежда Тричкова, Никола Петров, Стефан Иванов

Замислен като еднократно представление в Малкия сезон на Театрална работилница „Сфумато“, форматът “Актьори срещу Поети” в Театър “Сфумато” стана част от репертоара на театъра и само за година се превърна в един от най-успешните литературно-актьорски опити. “Актьори срещу Поети” пътува понякога извън София, участва в НОЩ Пловдив / NIGHT Plovdiv и на Софийски международен литературен фестивал, беше и специален подарък за рождения ден на Читалнята / Chitalniata. Своят трети сезон започна с участие на покрива на Шоколадовата фабрика в рамките на @квАРТал/ Kvartal Festival 2017 и продължи в „ПЕТЪК“ със Заедно в час / Teach for Bulgaria.

„Актьори срещу поети“ е смъртоносна битка, в която лъсват десетките разлики между авторското четене на поезия и актьорското й изпълнение като монолог. Публиката решава изхода от своеобразната словесна схватка. Водещ е Лилия Гелева. За зрителите са оставени листове със стихотворения. Те не са на участващите поети, могат да са както български, така и чуждестранни. Със започването Лилия Гелева влиза в ролята си на конферансие. Въвеждащите й думи, представянето на поетите и актьорите и всичко останало, което изрича, бива изпявано. Литературната схватка протича в три различни кръга. След края на рундовете и директните двубои на публиката е предоставена възможност да гласува за победителя. Всеки път всичко е различно.

* * *
Билети може да резервирате със съобщение към страницата ни Театрална работилница „Сфумато“ или онлайн на:https://goo.gl/6SD73B. Касата на ул. Димитър Греков 2 е с работно време от 14 до 19ч. (Тел.: 02/ 944 01 27).

Снимката е от страницата му във фейсбук.

Той идваше в Стара Загора за Пети октомври и Трети март.
В градската градина разпъваха своите бели чадъри майстори на дърворезби, шивачки на играчки, разхвърляха с шепи по масите бижута от цам и камъчета, ножарите с ножовете, керамиците с грънците. Но аз най-много си обичах стъклените животни.

Имаше всякакви – петлета, дракони, жаби, кончета и слончета, пчели и щъркели, охлюви прекрасни… Лисици…
От микроскопични, по няколко милиметра, до по-големи, които не ти се побират в шепата. Беше лесно човек да ги отмине, ситни-ситни такива, но който се наведеше да ги види отблизо, откриваше, че и те го разглеждат.
И най-мъничкото същество си имаше муцунка с изражение, каквото няма никой друг. Всяко си имаше оченца, които гледат любопитно или тъжно, с досада или с удивление.

Аз гледах с удивление!

Толкова много ми харесваха, божичко. Събирах си всичките пари, и тия, дето ги нямам, за да купя дебела котка и жълт змей, и лисиче колкото нокътче, и шарен петел, и жираф и жаба и
Всичко!
То ако можело…

Майсторът беше руснак, живеел във Варна. Правел животните от пръчки стъкло; ако условията позволявали, правел ги ей така, пред хората, с горелка. Стъкло и огън и хоп! – пчела.
Толкова се радвах, че на второто-третото идване в града той ме забеляза и вече ме познаваше и ми казваше Здравствуйте.

Утре е Пети октомври, още преди обед отидох в Градската градина, заобиколих отдалече, от към края на пазара, да мина край стъкълцата, да си купя само едно… две, и после и утре и вдругиден по едно… две; и накрая още едно за награда за мен и моята въздържаност.

Но майстора го нямаше, и аз питах за него. Той починал през април.
Потърсих във фейсбук, да, починал.

Няма го майстора. Няма повече стъкълца.

Беше наистина удивителен занаятчия! Всяко същество имаше характер и беше живо. Във всяко имаше по няколко цвята, не беше пестил нищо, нито майсторлък, нито внимание. Бяха прозрачни, но светеха от вдъхновението му, обикновено скромно вдъхновение. Продаваше ги толкова евтино, чак ме беше срам, но и се радвах де.

Наистина съжалявам. Бяха толкова хубави стъкълца…
Ето снимки на тези, които не съм подарила и са си при мен.

Сбогом, Владимир Анисимов.

Котката на Таня, крокодилчето на Ан, камила и слон от Роси и бай Илия, петле от Нейко Генчев от Велико Търново, една усмихната драконка от Таня Иванова от Варна.
Ако някой си има от тези животинки, ще бъда много благодарна, ако изпрати снимка, да ги съберем заедно.