Скърбя за майстора на стъкълца

 

Той идваше в Стара Загора за Пети октомври и Трети март.
В градската градина разпъваха своите бели чадъри майстори на дърворезби, шивачки на играчки, разхвърляха с шепи по масите бижута от цам и камъчета, ножарите с ножовете, керамиците с грънците. Но аз най-много си обичах стъклените животни.

Имаше всякакви – петлета, дракони, жаби, кончета и слончета, пчели и щъркели, охлюви прекрасни… Лисици…
От микроскопични, по няколко милиметра, до по-големи, които не ти се побират в шепата. Беше лесно човек да ги отмине, ситни-ситни такива, но който се наведеше да ги види отблизо, откриваше, че и те го разглеждат.
И най-мъничкото същество си имаше муцунка с изражение, каквото няма никой друг. Всяко си имаше оченца, които гледат любопитно или тъжно, с досада или с удивление.

Аз гледах с удивление!

Толкова много ми харесваха, божичко. Събирах си всичките пари, и тия, дето ги нямам, за да купя дебела котка и жълт змей, и лисиче колкото нокътче, и шарен петел, и жираф и жаба и
Всичко!
То ако можело…

Майсторът беше руснак, живеел във Варна. Правел животните от пръчки стъкло; ако условията позволявали, правел ги ей така, пред хората, с горелка. Стъкло и огън и хоп! – пчела.
Толкова се радвах, че на второто-третото идване в града той ме забеляза и вече ме познаваше и ми казваше Здравствуйте.

Утре е Пети октомври, още преди обед отидох в Градската градина, заобиколих отдалече, от към края на пазара, да мина край стъкълцата, да си купя само едно… две, и после и утре и вдругиден по едно… две; и накрая още едно за награда за мен и моята въздържаност.

Но майстора го нямаше, и аз питах за него. Той починал през април.
Потърсих във фейсбук, да, починал.

Няма го майстора. Няма повече стъкълца.

Беше наистина удивителен занаятчия! Всяко същество имаше характер и беше живо. Във всяко имаше по няколко цвята, не беше пестил нищо, нито майсторлък, нито внимание. Бяха прозрачни, но светеха от вдъхновението му, обикновено скромно вдъхновение. Продаваше ги толкова евтино, чак ме беше срам, но и се радвах де.

Наистина съжалявам. Бяха толкова хубави стъкълца…
Ето снимки на тези, които не съм подарила и са си при мен.

Сбогом, Владимир Анисимов.

 

Котката на Таня, крокодилчето на Ан, камила и слон от Роси и бай Илия, петле от Нейко Генчев от Велико Търново, една усмихната драконка от Таня Иванова от Варна.
Ако някой си има от тези животинки, ще бъда много благодарна, ако изпрати снимка, да ги съберем заедно.

 

9 thoughts on “Скърбя за майстора на стъкълца

  1. ооо, съжалявам, и аз се прехласвах по малките изящни животинчета

  2. На нищо повече…
    Ала и аз имам стъкълце от него – ти ми го подари, помниш ли?
    И ако можеше да знае, че пазя това стъкълце и му се радвам –
    заради тебе най-предимно, но все пак той го е създал…
    Ми, това е…

    🙂

    • Жаба! Как не помня, знаеш ли колко време съм се чудил а и съм избирала коя жабка е най-хубавата?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s