Участват:

Дракон
Оръженосец
Принцеси
Рицар
Данъчен инспектор

І ПРИНЦЕСА (излиза на сцената) Дами и господа, посрещнете днешния лектор  – единственият оцелял дракон, на рекордните 903 години, който ще ви даде някои полезни съвети.

Оръженосецът въвежда Дракона, който върви и се подпира на един стол, използва го за проходилка, после принцесите обръщат стола като трибуна. Драконът застава зад трибуната. Принцесите са край него в пози като асистентки на фокусник.

ДРАКОНЪТ (към публиката) Дойдохте ли! Дойдохте. Как няма да дойдете, като ще ви чета лекция за психичното здраве и дълголетието. Много може да се научи от мене. Един съм аз!

ІІ ПРИНЦЕСА Няма в историята друг дракон, доживял до дълбока старост.

ІІІ ПРИНЦЕСА Ето го! Ужасът на рицарите! Кошмарът на пенсионната система!

І ПРИНЦЕСА На драконите е присъщо да живеят героично. Жени и вино! Злато! Въздушни боеве!

ПРИНЦЕСИТЕ ЗАЕДНО Славно е да си дракон! (въздишат)

ДРАКОНЪТ Поне така разправяха едно време. И знаете ли какво стана? Тези, които го разправяха, загинаха най-млади. Кой падна с отсечена глава, кой от преяждане и препиване.. кого го довършиха принцесите… И ето, днес сме се събрали в тази не чак толкова удобна зала… Тука става течение! Момиче, тичай да затвориш вратата, че взе да ме върти рамото. Мерси. (сяда на стола) От сто и двайсет години ме боли това рамо, плексит ли е, какво е – молив не мога да вдигна. Някой трябва да стои до мене с молива и да записва всяка моя дума… Да записва! Защото аз взех да забравям. Ей, момче! Оръженосеца, къде си бе? Идвай бързо, да не ти скъсам ушите!

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ Викаш ли ме?

ДРАКОНЪТ Викам те я! Да вземеш един… един лист хартия…

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ И после?

ДРАКОНЪТ (не може да си спомни) И после… в този лист хартия… да вземеш да ми загънеш няколко топли кебапчета и да ми ги донесеш тука, че нещо взех да прегладнявам…

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ Ама докторът каза, че не трябва да ядеш свинско.

ДРАКОНЪТ Тогава искам принцеса!

І ПРИНЦЕСА Пак ли?!

ІІ ПРИНЦЕСА Нали обеща!

ІІІ ПРИНЦЕСА Пък и ние вече сме доста жилавки…

ДРАКОНЪТ Принцесата да бъде с кашкавал! Тичай!

Има още →

Написах тази малка пиеска, за да открием с нея националната конференция на българските психиатри.
Непременно искам да благодаря на Деница Ябълкарова – с нейното дарение купихме всичко необходимо за представлението – платове, тениски, корони, мечове, чехлите, наметалото и перуката на дракона, всичко. 
Премиерата беше в четвъртък в залата за културтерапияв ДПБ – Раднево. Конференцията беше в петък, не можах да присъствам там, но чух, че минало добре.
Дано това не е последната ни пиеса, дано не е последното ни представление. 

Ето малко лоши снимки от премиерата.