Всичко почва и свършва по познатия начин.
Все по-къси отсечки любовта начертава.
Знам защо ще се смеем. Знам кога ще заплача.
А вкуса на тъгата и насън разпознавам.

И соления мирис и взрива на кибрита.
И умората сива. И утехата бяла.
Все по-плитък дъхът. По-безсмислени дните.
Любовта се изкачва по звънтяща спирала.

Изтънява. Топи се. Изразходва се бързо.
Като прах се изронва по лица и предмети.
Става лъч светлина. Щом проблесне, ни свързва.
И не свети. И свети. И не свети. И свети.

Тя свали очилата
и започна да плаче
по такъв непохватен
и безпомощен начин,

сякаш никой край нея
вече не съществува,
само слънцето тлее,
само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.
Без да се извинява.
Тя е тук, но далече
нещо я наболява.

Явно нещо й има.
Или нещо с децата.
Или не е любима.
Слага пак очилата,

в ъгъла на купето,
мисли, плаче, сънува,
и си ближе сърцето,
и сама се лекува.

За него важат същите неща,
които се отнасяха за първия ни концерт там.
Ето един весел репортаж от жегата на юни.
Всичко му е хубаво, само дето ме анонсират като щастлива поетеса, а илюстрират твърдението с откъс, завършващ с „отчаяние, отчаяние“ 🙂

Кой идва на нашите концерти, защо пък джаз
и защо пък на български,
и о, колко топло бе тогава:

Светло едно очакване
съмна и ме събуди.
Лъх от надежди някакви,
тропот от кротко чудо.

Зърнах деня през мигли,
сгушена във почивката.
Час ли сънувах, миг ли
в прилива на завивките?

Чувствах се малко влюбена
без конкретна причина.
Две-три мечти изгубени
легнаха да починат.

И заблестя студеното,
топлото взе да мърка.
Стори ми се – сгрешеното
някой друг е объркал. (ама само ми се стори)

Тънка и златна сенчица
в топлото одеяло.
Денче, денище, денченце,
ден със добро начало!

На 14 февруари ще имаме концерт
в София, в Студио 5, НДК от 19 часа.
Ако си имате любим човек, елате двамата.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
и ще слушаме много хубави песни.

Билети: 10 лв., за двойки – 14 лв. На касата на билетен център НДК и в Студио 5 преди началото на събитието.

❀

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел –
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи – станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Тъга, дошла със мен у нас.
Надежда, хваната на тясно.
Един съвсем случаен час,
запаметен кристално ясно.