Лесно е.

Понякога човек се уповава на най-случайното.

Пристигнах в града уморена като куче. Спах по целия път в Гижо, чудната жълта кола на Гинка Ангелова. През сън чувах как със Савина Кулова си говорят за опера. В музея на Чудомир. Едно от най-специалните места, на които съм имала възможност да бъда. Залата затоплена, в коридора ледено студено, на двора – топла пролет. Репетиция. Изложба на Мара Чорбаджийска, влюбих се.
Мъничка разходка сама. Всички лица – ведри и смътно познати. Има Общински цветен пазар. Всички улици като цветен пазар. Нито едно цъфнало дърво, но през цялото време – силно чувство, че дърветата ме следят с присмехулен поглед и ми кроят шапка, просто решават в кой момент да цъфнат всичките едновременно.
Половин час преди концерта – публика. Приятели. Женя, Румен, Дора, Диана, Давид, Катя, Иван, всички. Категорично познавам поне половината от хората, макар че не мога навреме да се сетя за имената. Има микрофон, няма микрофон. Хоп, има. Веселин Стоянов. Музика.
Пак съм уморена като куче, но сърцето ми е топло и пълно с хубаво.
Всичко, което намерих във фотоапарата си, където ме има, е благодарение на Диди Рамналиева.

По вдъхновение от една стара снимка, и с подбутване от приятел,
си викам – я да направя някое птиченце.
Открих, че от 2012 до сега съм станала доста по-сръчна. Приятно чувство е.
Да питам – 23 птичета правят ли пролет?

Виж сега тези мъниста:

Наричат се перлер и от тях могат да се правят фигурки, украшения, ключодържатели, подложки за чаши и каквото още му хрумне на човек. Редят се на принципа на гоблените върху специален борд и после се разтапят с ютия.
Защо?
Защото е забавно, интересно, занимателно, особено моментът с гладенето (през хартия за печене, да не се обърка някой!).

И от дума на дума, реших да нанижа малко мартенички. Знам, че прабългарите не са редили пластмаса на конци със съмнителна естественост, но мартеничките са символ, нали знаете? Аз реших да не ставам по-голям католик от хан Аспарух тази година.
Да де, от папата.

Хей, пролет иде в родния ми край!

Снимки на Рад Димитров.