Каква полза, че има чудеса, ако не ги забележиш?
Внимателното вглеждане е чудото.
Само едно листенце само на този цвят само на тази роза
пламти.

Новата книга на литературен клуб „Без заглавие“ вече е готова за печат. Отвън ще изглежда просто невъобразимо!
А именно ето така:

Когато излезе, ще си направим тържество 🙂

Това направи празника още по-хубав за мен. Жалко, че не бяхме съвсем всички, но следващия път ще се съберем.
Снимките са от моя фотоапарат и от страницата на Библиотека „Родина“.

На Велики четвъртък при това!

В Основно прогресивно училище в София. Хареса ми.
Беше шеметно такова, с много будни деца, преливащи от въпроси.
И утре ще бъде шеметно, защото ще имаме Маратон на четенето – като се започне от 8 сутринта, чак до… ще видим утре 🙂
От днес – това:

Априлското поколение тази година се очертава малобройно. Ясно защо – всичко е излязло на паша, и стока, мале, и  мака (каквото и да е маката!). Как да стоя и да шия бавно, като ми се правят бързи неща. Като преброих мишките – горе-долу колкото пръстите на една ръка с много пръсти… и прегледах блога… Ми то ако се съди по блога, аз нищо не съм правила.
Но не е така. Изведнъж животът ми се препълни с ангажименти и радостни случки, по цял ден тичам насам-натам, пътувания имах и още предстоят – до София в Прогресивното училище и до Пловдив в Английската гимназия; и Маратон на четенето в Стара Загора, и конкурсът „Писма до себе си“ – довечера е награждаването, и „Въображаема книга“ на децата от клуб „Без заглавие“ подготвяме, и Великден се е задал, какини ще дойдат, и… и… абе ВСИЧКО!
Мишките не успяват да се доредят до ръцете ми.
Пък и аз нямам норма. Просто споделям наблюдение.

Ето го „Съчко“ и на български език! Автор – Джулия Доналдсън, илюстрациите са на Аксел Шефлър, в мой превод.
Реално е нова книжка за обичане, за четене заедно, за посочване на картинките с мънички пръстчета, за знаене наизуст и за съпреживяване, но в момента я чувствам като още една звездичка върху етикета ми. 🙂
Ще излезе през лятото, хайде да очакваме заедно!