Копнея да попадна на книга, която да ме увлече и да ме тегли, да не мога да заспя, докато не стигна до последната страница. Все по-рядко ми се случва.
Може би съм преситена, може би съм изморена, може би съм си загубила чувствителността. Може стотиците скучни дебели томове, към които протягам пипалца, да са се стоварили върху пипалцата ми и да са ги премазали или направо да са ги унищожили.
Искам да ми е интересно!
И преди няколко дни си намерих книга. Не вярвам в свръхестествени ала-бала, но мисля, че книгата ме привика. Отгърнах на случайна страница и от първото изречение разбрах, че я искам.
Става въпрос за „Не пускай ножа” на Патрик Нес. Преведена на български език от Златка Паскалева.
Лъхна ме нещо леко мрачно, много загадъчно. Много интересно.

Има още →