Събуждам се в сто часа, майка е направила лапачинки, татко отива някъде, сблъскваме се на вратата на кухнята… дете да си в тоя живот!

Аз съм по-малък, а тоз е мой батя. От мати-славянка и от баща-Лъв. Въпросът наш е такъв и такъв…

Скоро ще ми трябват 🙂

Спирам да шия и отивам да спя, защото утре ще пътувам рано.

Тази вечер правих снежни човеци.

Освен това готвим коледен JAP (Jazz And Poetry) на 27 ноември в Студио 5, обсъждаме с Марина плаката, песните…

Очаквам само хубави неща в близките дни, и ми се пътува, а в далечината – Коледа…

Мили подаръци, купени тайно.
Ясни звезди във небето безкрайно.
Топло очакване, смях през нощта –
Коледа носи любими неща.

Щом е тъжна,
дълга зима,
щом светът е сив,
аз си припомням, че Коледа има
и ставам пак щастлив!
🙂

Ето го – липсващото звено между чорапа и човека.

🙂

🙂

Четвъртият ги снима.