А този е така нетърпелив!!!
Не ме пусна нито на Аязмото, нито другаде. Направи ме, вика, моля ти се, живея си ненаправен така. Аз, вика, на практика дори не съществувам!
И го направих.
Бих го нарекла Рододендрон.

Нарцис има богата душевност.
Той е изпълнен с противоречия. И с вата.
Роден е през пролетта, буквално снощи, и затова е мъничък, въпреки че е левент.
Той произхожда от един съсипан стар пуловер, но е млад и любопитен, иска да играе и да изучава природата на нещата.
От същия любим пуловер довечера ще направя още едно такова топло същество, за да си бъдат заедно.

По време на живота си човек среща неща, на които успява да устои.
Но срещат се понякога и неща неустоими.
Ето пример за неустоима красота и веселячество:

Това са моите 52 лебеда.
Правих ги във всяка свободна минута, защото искам да ги подаря, и ето, днес на празника са готови.

В топли цветове 🙂

Видях как се правят мъниста от листчета хартия още преди години в блога на Ралица. После се запознахме на живо и се оказа, че аз я познавам задочно точно от нейните хартиени бижута. Ех, че хубаво!
Направих си герданче, но никога не съм го носила.

И ето че днес видях една снимка на страхотно бижу, направено от такива мъниста. Разбира се, изработено с непостижима за мен прецизност.

Все пак реших да опитам как се прави и дали и на мен ще ми се получи, просто ей така, да се науча да правя нещо ново. Реших да направя гривна, защото е по-вероятно да я нося, и защото ще стане по-бързо. Използвах ластична корда, за да не измислям закопчалка. След само една неуспешна проба установих, че за една гривна за нормална женска ръка трябва метър и половина корда. Имах си и хартиените мъниста, и дребни стъклени.

Хартиените мъниста съм направила от страничка от списание с морски пейзаж. Понеже нямам тази дарба да съчетавам безупречно и красиво цветовете, стигнах до извода, че в един пейзаж не е възможно цветовете да не са хармонично съчетани – природата има доказано добър вкус и не би ни подвела, това просто не й е в природата.
Мисля, че ще е хубаво също, ако гривната е черно-бяла, с букви, за страстни читателки.
Такава гривна се прави лесно, макар и не чак толкова бързо, без пари, и може да се персонализира за този, за когото е предназначена. Трайна е, особено ако й се удари един лак отгоре (може и за нокти). И никой друг няма да си има такава. Освен това със сигурност човек се усъвършенства с практиката и всяка следваща ще е все по-изпипана и красива.
Ето какво се получи при мен:

Отвори очи и пак ги затвори. Сънищата му още продължаваха, но вече бяха разпокъсани. Парчетата сън му заприличаха на детски дрешки, простряни да съхнат, и силен вятър ги подмяташе, усукваше ги около въжето, мънички сини ританки ритаха с крачоли и елечетата…

Мечо отвори очи и пак се събуди.
Помисли си, че ако седне в леглото, ще му се завие свят. Беше гладен. Премести се до самия край на леглото, после още малко и тупна по дупе на пода, като повлече всички завивки със себе си. Дори не се чу туп! Даже беше удобно, и малко по-хладно. Свежест.
Мечо се търкулна по корем и се надигна – предна лява, предна дясна, ляво коляно, вирваме дупе, десен крак, оп! Стана и седна на леглото.
Поколеба се дали да не си легне пак за малко, защото беше задъхан, но реши на не отстъпва завоюваното до тук и стана.
Краката му малко се огъваха. Завъртя крана на чешмата в кухнята и водата потече кална. Природата идва в моя дом по тръбите, за да ми каже здравей – помисли си той. Остави водата да тече и се запъти към банята.
Пусна ламата и огледалото проблясна остро право в очите му.
Мечо примижа и така, със стиснати клепачи, се приближи към огледалото. После предпазливо ги отвори и погледна право напред.
Мечо! Същичкият!
– Здравей, Мечо! – каза Мечо на себе си. – Добро утро! Добре ли си поспа?

шиенето на зайчета от чорапи 🙂