Изглеждат много хитри, като се позагледа човек.

Ето ги готови 🙂

Дали пък дядо Коледа няма да ме вземе за джудже? Поне като сезонен работник?

🙂

Череши.

ръкавичка за куклен театър 🙂

Момчето си загуби шапката по пътя, но ние с Иво се върнахме и я намерихме, така че ще му я изпратим с писмо.

Пак се събра цяла розова тълпа по библиотеката и усетих остро déjà-vu.
Първо помислих, че съм си спомнила това,
но после се разрових по-дълбоко в спомените и си представих 148 аудитория.
🙂

и

Маймунката се нарича Уад ал-Басир.

Каквото виждам, е красиво.
Каквото чувствам, е приятно.
През погледа ми в мен попива
великолепието лятно,

и във очите ми остават
полета, шипки, чисти мисли,
и чак до зима продължават
да топлят и да се разлистват.

.