Седмото не е решило още ще се излюпва ли, няма ли… 🙂

Първо имаме едно яйчице.

Минават дни, години, може би дори минути. Яйцето си стъпва на краката.

И после – щрак, подскок, премят! – та-дааааа!
Пиле! О, пиле!

Което също тъй е и играчка за куклено театърче.

Виждала съм нещо подобно в интернет, не съм го измислила аз!

Толкова е хубав, че бадемите си мечтаят да се снимат с него.

🙂

❤ ❤ ❤

Жаба ли си?

О, красавице чаровна!
Твойта прелест ме зароби!
Твоят поглед, твоят поглед огнен
нежно гали, гали, гали моята душа!

Играчици за пръстчета, за малък домашен куклен театър.

Опитах да направя най-различни животни, с някои ми се получи – котето например ми е любимо. С други не е съвсем ясно какъв е резултатът, жабата ми стана неземна, извънземна, каквато щеш я наречи, тя все ще те гледа любовно и ще ти се хили. Някои други видове пък засега не се поддават.

Е, това имаме до момента:

Уших ги между другото, докато си почивах от шиенето. Не знам как да нарека това – вдъхновението ли ме е понесло, или съм се вманиачила в шиене?
Всичко друго е измислено нарочно, за да ми пречи да си шия едни неща. Ще ги покажа утре или вдругиден, искам да ми се съберат няколко различни, за да е по-весело и шарено. Ах, колко ми харесва да мога! Да правя!
Но положението наистина е сериозно. Всичко е в платове тука, тюлове, филц-милц, кълбенца и пух. Като йога съм – постоянно на игли. И като дърта циганка насред табора, сред купчинки шарени материалчета, с едната ръка си нижа герданче, с другата – герданче за лисицата, с третата държа филия с лютеница, с четвъртата си наливам вино, с петата ръка се опитвам да накарам това ухо да застане по-така и да клепне, с шестата чатя, страшно е.
Не ми стигат цветовете на платовете. Чудно е как една мислена граница ти отделя твоята идеална част от света. На един изпит при Цочо Бояджиев ми се падна да обяснявам как нощува странстващият рицар в полето – очертава кръг с върха на меча си и го забива в земата, после влиза вътре в кръга и това е неговият дом, а дръжката на меча е кръст, който го пази от зли сили, докато спи. Аз съм рицар в кръг от конец.
В Стара Загора не откривам платовете, които са ми нужни. Обаче има чудни мекинки одеяла в прекрасни цветове, и като ги сметнеш като плат, даже са по-евтини. Но нали са поръбени, не мога да се пречупя да купя одеяло и да го накълцам… поне за сега. Но аз ще заякна духом! Платът е незавършен, а одеялото е завършено и това го пази.
Така и верността пази мъжа и жената, защото са цяло. Пък после става, каквото става, но аз шия, не разпарям, и ще мисля само за цялото.

„Любима, не губи кураж!
Ще дойде време и за плаж!
Дори да имаш целулит,
да знаеш – аз съм ти навит.
Морето много ти прилича,
и всеки гларус те обича!
След теб вървя като пиян,
и ти си, ти си моят блян,
да, ти си зайката, с която
изгрява пролет, идва лято,
а аз съм тук, за да ти кажа:
– Води ме! Ако ще – на плажа!“