Коратигин отиде до Тикакеев, но не го завари вкъщи.

А Тикакеев в това време беше в магазина и си купуваше захар, месо и краставици.

Коратигин се повъртя пред вратата на Тикакеев и тъкмо се накани да му пише бележка, вижда, че се задава самият Тикакеев с мушамена чанта в ръка.

Като видя Тикакеев, Коратигин се развика:

— Вече цял час ви чакам!

— Не е вярно — отвърна Тикакеев, — излязох преди не повече от двайсет и пет минути.

— Не знам — каза Коратигин, — но вися тук от един час.

— Не лъжете! — каза Тикакеев. — Срамно е да се лъже.

— Уважаеми господине! — подхвана Коратигин. — Бъдете така добър да си подбирате изразите.

— Смятам… — започна Тикакеев, но Коратигин го прекъсна:

— Ако смятате… — рече той.

Но този път Тикакеев го пресече:

— Ама и ти си една стока!

Тези думи така вбесиха Коратигин, че той затисна едната си ноздра с палец, а с другата се изсекна връз Тикакеев.

Тогава Тикакеев грабна от торбата най-голямата краставица и удари с нея Коратигин по темето.

Коратигин се хвана за главата, падна и умря.

Ето какви големи краставици продават днес в магазините!