Напоследък публикувам тук много рядко и текстове, и снимки.
Ето няколко играчки… Какви ти тук няколко, това са много играчки, ушити за един месец, от 4 март насам, и май не съм снимала всички! Така съм се завихрила в четене, писане, шиене, пътуване, рецитиране и репетиране, че сама не знам какво правя.
Ето ги.

Особено малкият, чувам го как си мисли: Няма вие да ми казвате на мене! И като разберете какво направих ей сега, пак няма вие да ми казвате на мене!

Бебешките кукли се различават от другите, небебешките, по това, че по тях няма нищо залепено, всичко е зашито и по тази причина очите гледат волно и свободолюбиво в която посока си щат, без да се съобразяват едно с друго. Но това не е чак пък толкова лошо.
Другия път ще ги нарисувам с маркер и готово.

И облекла за книжки, и човечета.
И доста си подхождат!
Облеклото с пандите ми е подарък, а човечетата ги уших снощи, докато гледах един страшен филм.

Намерих едни звънчета и гледай какво последва.
Не съм забравила как се правят! 🙂

Може би заговорничат нещо тайно и свързано с подаръци.

А може би просто са се срещнали на леглото ми и са се заговорили.

Вчера имах доста работа, но ми дойде вдъхновение, зарязах всичко и направих коледните картички.
Изникна ми идея, я да я изпробвам – става.

Само че ще ми трябват някакви други хартии… Дебелите не залепват добре, тънките се сгърчват, лепилото с брокат не съхне, сухото лепило станало на гума, я да видя какво има в онзи шкаф, останаха ли от цветните картони (останаха, ама картичката стана морска и лятна)…

И така, тазгодишните коледни картички ги преплетох. Имаше такъв елемент в сценографията на една от пиесите на фестивала Пиеро, и по спомен от там.

А вторият вид са от едни листове с картинки, които през лятото купих от един от онези немски магазини за всякакви неща. Рисунките са толкова нежни, че е почти непоносимо, затова нарочно добавих и нещо шаренко и нещо накриво.

Животът се клати като стара маса, с картичките ще му подпра куция крак, дано не се преобърне.

Есен е.