Не знам по-мила, по-скъпоценна книга от буквара.
Доживях най-голяма чест, мили ми. Написах стихчета за новото букварче.
Ето за това:

Издателството е Анубис.
Представяте ли си, наесен ще има мънички, красиви, будни деца, които ще го прегърнат.

Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни.
И продължава.
Прелива и попива. Всичко, до което се докосне, става също
несъвършено, крехко и щастливо.
Или пък то такива ги избира –
объркани, самотни (като мен),
скроени не по мярка (като мен),
внезапни, малко смешни, малко страшни –
отчаяни хотели,
стаи, пълни
със счупени предмети,
портрети на обичани жени, заминали си рано,
нощи,
в които се събуждаш и не знаеш къде си, нито кой те е прегърнал,
море през зимата,
пера от нищо, планини от нищо,
несъвършено (като мен),
и остро (като мен),
но щастие.
 

От началото на юли работя в Дневен център за възрастни с ментални увреждания и хронични психични проблеми „Св.св. Козма и Дамян“ в Стара Загора.

Поставям пиеса. Направих драматизация на любимата ми книга „Бабата-бандит“ и след неуморни всекидневни репетиции скоро предстои да ви поканя на премиера. Тя ще бъде на 11 октомври от 6 вечерта в залата на нашите любими приятели от РБ „Захарий Княжески“. Като наближи, ще напомня.

Но днес! Днес, на празника, денят ми изведнъж стана прекрасен, защото Нейко Генчев ни направи плакат!

Не мога да се нарадвам, затова ви го показвам, да си  разпределим радостта, че е огромна и ще ми се пръсне сърцето!

На мястото правилно, в точния миг,
веднага, по правило, ставаш велик.
Светът се подрежда, въздъхва и – щрак! –
пак имаш надежда, усмихваш се пак.

А колко е гадно и колко е смешно,
когато попаднеш на място погрешно.
Объркваш се, падаш, съвсем не върви.
Разпадаш се, страдаш, боли и кърви.

Съдба ли е, или е просто късмет?
Един без усилие крачи напред,
във всичко успява, с успехи се пъчи.
А друг изостава и само се мъчи.

Ти грешки си правил, но пак си велик –
на мястото правилно, в точния миг!

Огромен прилив на щастие,
внезапно и без причина.
Приижда толкова властно,
че трябва да си почина.

Засмяно, зашеметено,
отстъпвам няколко стъпки.
Наистина ли за мене
са тези весели тръпки?

Усещам как обиколки
навърта храбро планетата,
и как е светло, и колко
ми е по мярка взетото,

и колко имам за даване,
и колко е лесно всичко!
Земята ми се спасява
и хора ми се обичат!

Предпролетно, живо, жадно,
на мен точно да се случи…
Ще падне голямо страдане,
когато всичко приключи.

Не искам никога да забравя как се чувствах в студиото на Нощен Хоризонт.

През декември видях една коледна идея – да си записваш хубавите мигове, които ти се случват, да си събираш бележките в един буркан, и в края на годината да си ги прочетеш, за да я изпратиш с благодарност и радост.
Това гостуване. https://www.youtube.com/watch?v=-zRfh2v-pVk

Благодаря, Кармен! ❤

Постоянният театър при ДПБ „Доктор Георги Кисьов“ участва в Седмия конкурс за творчески изяви на лица с ментални увреждания.
Ходихме на състезание!
Аз си мислех – най-малкото, ще се разходим, да се поразнообразим.
Участвахме като група с откъс от спектакъла „Денят на таланта“, а индивидуално – с  едно музикално изпълнение на Венета Генчева.
И знаете ли какво?
Спечелихме награди, много награди! Индивидуално, колективно, като институция, за оригиналност, за обща визия, даже не мога да изброя всички неща, които журито оцени… плюс Голямата награда!

Организатор на конкурса е сдружение „Сияйна зора“. През изминалите години те са натрупали много опит, намерили са съмишленици и спонсори, обмислили са какво и как да направят, за да могат десетките, вероятно дори стотици участници да се чувстват възможно най-удобно и уютно и да се изявят в най-добра светлина.

Гледах и слушах. Имаше и възрастни, и съвсем млади хора. Гледах всички тези несъразмерни фигури, нестройни гласове, некоординирани, неритмични танци… и тези открити сърца, радостта от пеенето заради пеенето, от танца заради танца… това, как публиката пееше с цяло гърло заедно с изпълнителите на сцената… и всичко беше толкова естествено, красиво по един тромав и сърцераздирателен начин. Не зная дали някога съм присъствала на по-въздействащи изпълнения. И като си представя какво волско трудолюбие и волска упоритост са били нужни, за да се усвои и най-простата песничка, за да може всеки да се изяви и да получи своите аплодисменти…
Беше наистина страхотно!

А нашето участие… Какво да говоря аз, погледнете какво казах вече за наградите. Гордост и радост, и щастие, това беше. Всички се справиха повече от добре. Катя, Венета, Мария, Недка, Антон, Наско и Михаил, благодаря!

И на теб, Шумен, любими граде!

Сигурно ще се появят снимки от пътуването и участието ни в конкурса, но засега мога да ви покажа например това:

Любовта се лута към адреса.
Ти къде си? Кой ли ще й каже?
Дините са розови принцеси,
стегнати в зелени камуфлажи.

Лятото се смее и създава
всякакви удобства за целувка.
Любовта навярно закъснява
заради нетрайните обувки,

заради прозрачните презрамки
и заради вкусното червило.
Търси се адрес: онази ямка
точно на брадичката ти, мило,

малко в север – топлата ти шия
и наляво – сладкото ти рамо.
Тя си знае. Скоро ще открие
мястото. Ти я дочакай само.