Бабата бандит

Отдавна не ме беше викала книга. Ела. Да ме хване за ръката, да вплете пръсти в моите и да каже – хайде. Удоволствие от пълнотата, от дланите, които си пасват, от чувството за лекота, когато докосваш точно това, което обичаш.
Понеже има книги, които са привлекателни, но някак тежки, гледат към себе си, не към теб, като хубавици, които си знаят цената (между 15 и 20 лева, да му се не види). Ти ги искаш, но те не те искат, малко си им така, безразличен.
И говоря само за кориците и общото усещане за сияние около книгата. Които го имат де.
babata_bandit_hrm_1Книгата е „Бабата бандит”. Авторът е Дейвид Уолямс. Преводът е на Михаил Балабанов, а под името му в карето има още четири имена – на коректор и на трима различни редактори. Барната работа, издателство Дуо Дизайн!
Продължавам за общия изглед.
Илюстрациите са на Тони Рос, когото познавам от книгите за деца на Роалд Дал, и честно казано, на моменти се позамислях кого чета („Кого живея” J ), много ми беше роалддаловско на очите. Деца, не използвайте тази дума, на нищо не мяза, аз лично се срамувам от нея, но понеже ми върши работа, няма да я трия веднага. Леки, смешни, разпознаваеми като стил, забавни и изразителни рисунки, и те вплетени в текста ръка в ръка, ех, че радост!
После. Аз съм се пенила на тема – защо ни удряте в кантара и текст за сто страници го разхвърляте на 400… Обаче тук е много добре. Наистина се чете с лекота, отмора за очите ми, хубави просторни полета, приятна жълтеникава хартия. Просто цялата книга на вид е като въздушно леко суфле с тайни и изключително вкусни пещери, пълни с горещ шоколад. Ох, сетих се за тайния вход към Тауър, край на суфлетата, като прочетете книгата, ще ме разберете защо край.
Героите са чудно приятни също. Скучна баба, която през цялото време пърди, дори без да забележи. Трътлесто самотно внуче, което си мечтае да стане водопроводчик. Майка и баща, които обичат да гледат танцови състезания по телевизията и, точно както беше в „Матилда”, се хранят пред телевизора с полуфабрикати. Досаден съсед-клюкар, тъповати, но услужливи полицаи. Има си главни герои, има си масовка, има си всичко необходимо, за да се забърка една весела и страховита и вълнуваща, а пък накрая все пак трогателна история.
Аз ако бях дете, с голям кеф щях да прочета точно тази книга. Но понеже не съм дете, я прочетох с още по-голямо удоволствие, и макар да ми беше ясно какво ще стане, я глътнах на един дъх, без да спирам да се смея, макар че по едно време си поплаках, разбира се.
Защото най-хубавото за казване го оставих за накрая: езикът. Смешно е! Сладко, солено, забавно, смешнооо! Кой може да не обича такава книга?
Тя е готова за филм. Също и за сцена. Много става! Много!
Значи, толкова да ми хареса тази книга, че:
Аз я взех от книжарницата назаем и я прочетох в парка отсреща за около два часа, с почивки за мечтаене и за хранене на гълъбите със солети. Има гълъби, гугутки с герданчета, гарвани и врабчета. Върнах книгата.
Не спирах да мисля за нея два дни. На третия отидох в книжарницата и си я купих.
Ето каква книга е тя!
Има още две книги от същия автор, преведени на български, но искам да понося тази в ума си, не искам да я сменям веднага с друга. Явно я обичам истински.

One thought on “Бабата бандит

  1. Pingback: „Бабата-бандит“ – плакатът! | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s