Първо скачаме по дивана и си мечтаем.
После хващаме пътя.

С овчици за броене.

Пуснали са нови видове очи в магазините, което ме подсети за любимия Даниил Хармс:

КАКВО ПРОДАВАТ ДНЕС В МАГАЗИНИТЕ

Уших ги между другото, докато си почивах от шиенето. Не знам как да нарека това – вдъхновението ли ме е понесло, или съм се вманиачила в шиене?
Всичко друго е измислено нарочно, за да ми пречи да си шия едни неща. Ще ги покажа утре или вдругиден, искам да ми се съберат няколко различни, за да е по-весело и шарено. Ах, колко ми харесва да мога! Да правя!
Но положението наистина е сериозно. Всичко е в платове тука, тюлове, филц-милц, кълбенца и пух. Като йога съм – постоянно на игли. И като дърта циганка насред табора, сред купчинки шарени материалчета, с едната ръка си нижа герданче, с другата – герданче за лисицата, с третата държа филия с лютеница, с четвъртата си наливам вино, с петата ръка се опитвам да накарам това ухо да застане по-така и да клепне, с шестата чатя, страшно е.
Не ми стигат цветовете на платовете. Чудно е как една мислена граница ти отделя твоята идеална част от света. На един изпит при Цочо Бояджиев ми се падна да обяснявам как нощува странстващият рицар в полето – очертава кръг с върха на меча си и го забива в земата, после влиза вътре в кръга и това е неговият дом, а дръжката на меча е кръст, който го пази от зли сили, докато спи. Аз съм рицар в кръг от конец.
В Стара Загора не откривам платовете, които са ми нужни. Обаче има чудни мекинки одеяла в прекрасни цветове, и като ги сметнеш като плат, даже са по-евтини. Но нали са поръбени, не мога да се пречупя да купя одеяло и да го накълцам… поне за сега. Но аз ще заякна духом! Платът е незавършен, а одеялото е завършено и това го пази.
Така и верността пази мъжа и жената, защото са цяло. Пък после става, каквото става, но аз шия, не разпарям, и ще мисля само за цялото.

Ръцете ми искали да шият човечета, но нали не могат да си кажат – чакали аз да се сетя!