шиенето на зайчета от чорапи 🙂

Направих ги вчера следобед, точно преди да тръгна за старозагорското представяне на „Перце от дим“.
Мина добре, хубаво, с приятели, после в къщи ядохме торта…
Събуждам се сутринта, и що да видя?
Тези двамата, приготвени, сложили шаловете, хванали се лапа за лапа, стоят и ме гледат.
– Вие къде така?
– Готови сме да отиваме в София!
– Какво ще правите там?!
– Ти снощи не ни взе в библиотеката, но не си мисли, че ще ни оставиш да те чакаме тук, а ти ще ходиш в София без нас. И ние искаме на премиера! И ние искаме в „Гринуич“ в понеделник от 18,30! И ние искаме при децата!
– Че тук лошо ли ви е?
– Къде тука има деца? Ти тоя дългуч Иво за дете ли го мислиш!
И заекът с шала вика на другия заек:
– Няма какво да я питаме. Идвай да се напъхаме в раницата на точки и ще чакаме там.

Това е положението, предупредих ви.

до пълно и окончателно захаросване!

в тоя живот 🙂
Ето тези двете ги направих в петък във влака, и още вечерта си хванаха пътя.
Лилавото тръгна за Свищов, а розовото ще ходи в Австралия.
Искам и аз, ако не в Свищов, то поне в Австралия!

Снощи направих още три зайчета, още не съм ги снимала, къде ли ще отидат те?

При създаването на тези играчки не е пострадала нито една лисица.