Задава се върволица от всякаквоцветни същества, защото имам две големи кутии с изрезки и парцалченца. Стана ми едно такова непредвидимо на душата 🙂

Когато се събудих, динозавърът още беше там.

Момчето си загуби шапката по пътя, но ние с Иво се върнахме и я намерихме, така че ще му я изпратим с писмо.

Пак се събра цяла розова тълпа по библиотеката и усетих остро déjà-vu.
Първо помислих, че съм си спомнила това,
но после се разрових по-дълбоко в спомените и си представих 148 аудитория.
🙂

и

Маймунката се нарича Уад ал-Басир.

Каквото виждам, е красиво.
Каквото чувствам, е приятно.
През погледа ми в мен попива
великолепието лятно,

и във очите ми остават
полета, шипки, чисти мисли,
и чак до зима продължават
да топлят и да се разлистват.

.

Тази маймунка

вече си заминава за Испания заедно с бебето Айя. То е чудно бебе, но маймунката си има свои маймунски нужди. Ето защо ще й трябва приятел и сродна душа.
Ето я сродната душа: