Мартенички – защото наближава първи март. Но мисля, че на фибички могат да цъфтят целогодишно, и ще стоят добре. Синьото също е леко компромисно, но пролетта е ларж, няма да се заяжда за подробности я 🙂

Това е Гинко през есента.

Имам процедурен въпрос.

Абе вие нормални ли сте?!?!

Верно ли мислите, че нещо, че НЕЩО в Моята Родна Страна е за един ден?!+!

Например чистотата?!?

Хващал ли е някой от вас мотика, че да си мисли, че това:

се постига за един ден?

Не е кой знае какво, но е любимото занимание на татко ми в последните три години, и заедно с едни съседи той отделя всяка свободна и подходяща минута за това.

За да го превърне в това:

Хубаво е да се работи, чудесно е също и да се изкарват пари, обаче, моля, аз, татко ми, нашата градинка и моята страна не сме за един ден. Не ме третирайте като пластмасова вилица. Ние лично сме нещо повече.

Той живееше от миналото лято.
На терасата.
Имаше листа. Четири. После те станаха ясно жълти. После окапаха.
Това са просто първите ми листа. Ще имам много.
Казвам се Гинко.
Той беше дърво като милиони други дървета от неговия вид, и макар че растеше в мъничка саксия, нашарена с ухилени зайчета, знаеше, че е свързан с гора, с безкрайни светли гори. Беше само на няколко месеца, но можеше да живее век, и повече от век, и под кората му заедно със соковете и водата се движеха спомени и мечти, които бяха негови и общи за всички дървета от вида му едновременно.
Точно когато Гинко оголя, вятърът стана зъл. Минаха месеци с нежен сняг и поледица в малката заешка саксия. Гинко беше търпелив. Той знаеше, че това са просто сезони. Той беше подготвен за всичко.
Но не и за Детелина.
Има още →

Това е Гинко, в неговата заешка саксия, заедно с приятелката му Детелина.

Понякога се случва да получа букет, и той да живее дълго, и да е все така красив дори след като са минали седмици.
Тогава си мисля, че този, който ми го е дал, е хубав и животворен човек.
Същата работа – тия дни. На 17 декември бях в Кортен,  там беше весело и тържествено, децата от танцовата школа показаха една страхотна програма (стискайте им палци, те на първи януари ще имат участие в Бургас), чудесна вечер беше!

И тогава ми подариха цяла кошница с цветя, които две седмици ми красиха къщичката.
Днес вече трябваше да изнеса хризантемите, а ми останаха зелени клонки от кипарис и бръшлян.
Аз пък искам да ми е кортенско вкъщи!
Ето какво направих.

***
Честита Нова година, мили, хубави приятели!

****************************************************

На мястото зад блока, за което разправях веднъж, майка, татко и няколко техни приятели направиха градинка с цветя.
Моят принос е, че ги гледам благосклонно през терасата – то си е тяхна занимавка, нали не е хубаво човек да взема на другите играчките! Нека си садят.
Обаче в началото на юни в Пловдив, в деня на концерта в радиото, купих пакетче слънчогледови семена за засаждане.
То си беше доста късно, но татко и майка направиха един ред слънчогледи.
И ето – световното слънчогледство прецъфтя, а тук при нас – ехааа!

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Не пиша „завършеци“, защото става дума за хубави работи и не искам те да са свършили и да отидат в миналото. Напротив, напротив!

Продължение №1

Миналия юли четохме стихотворения заедно с едни хубави поети и приятели в „Куфара“. Беше интересен ден, важен. Явно не само за мен. Получих преди три дни прекрасно хартиено писмо от Анна, в което тя пише „Едно от хубавите неща в живота ми се случи, когато беше дошла за четенето в „Куфара“ преди година. И този спомен винаги ще бъде по някакъв изкривен мой начин свързан и с теб.“ Има и картичка с рози.

Обичам Анна.

Продължение №2

Четирилистните ми детелини работят! Първо Ан ми писа, че е така, а сега и при мен се появи детелинче. Второ поколение местен жител в моя дом.

С моя рефлекс да осиновявам всички домашни животни, плюшени играчки, растения и каквото още ми попадне пред очите, на тоя стрък май му се падам родна баба.

Продължение №3

Във вторник в Галерия 8 в Стара Загора се събрахме на стихове с портокалов сок. Като стана време неохотно да си ходя, една страшно мила госпожа извади като фокусник от ръкава си букет лалета и ми каза, че те са за мен, от онзи зъболекар и съпругата му, на които дръпнах една празнична рецитация по случай Седми април, ай така, насред улицата.

Благодаря ви за вниманието, а сега отивам да изям един лимон.

Това са луковици на четирилистни детелини.
Миналата година беше само едничка луковица,
днес реших да я събудя и да й сипя водичка,
и вместо една, намерих цяла шепа.

Дали работят?
🙂