Иво ми харесва птиците!

Картинка

 

Като ми каза тия благи думи, моментално седнах да направя още едно пиле, нека да има.
Сигурно готвещите майки чувстват нещо подобно, когато детето им хареса мусаката.

 

 

Приятели

Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!

 

Сън

 

В изоставените къщи
със напуснати дворове
пролетта насън се връща
и със голи пръсти рови.

В пръстените й се трупа
черна пръст. Избива влага.
Остри камъчета хрупат.
Ситни буболечки бягат.

Пролетта трепти. Сънува:
луковиците потъват.
Маршът на дъжда се чува,
вятър в клоните тактува,

крак набиват дъждовете
и земята завладяват.
Пролетта си търси цвете,
бърза, дъх не й остава.

В изоставените къщи
нещо хлопа, някой гледа.
Пролетта пръстта разгръща,
развълнувана и бледа.

Плъзват корени прохладни,
галят я и я обгръщат.
Със стъкла строшени, гладни
тракат и се зъбят къщите.

Като вълци котки вият,
а петлите не помагат…
Пролетта в пръстта се крие
и при корените ляга,

и земята я люлее,
гушната и приютена.
Утре там ще се засмее
цвете със уста червена.

 

Цветята

 

Цветята са дори и там,
където не минават хора.
Цветът ухае див и сам,
разлиства се, расте нагоре,

на гости кани си пчели
и вятър гали го приспивно.
Замисля ли се той дали
стои добре декоративно?

Дали ценител и естет
със одобрение ще кимне…
Цветята си цъфтят навред,
без ред, така, както им скимне.

Непреброен зелен народ.
Природни весели прищевки.
Едногодишен тих живот
между звезди и еднодневки.