По Нова телевизия заснеха, направиха и излъчиха филмче за театъра в психиатрията в Раднево.
Слагам линк тук, за да отбележа факта на съпричастност на телевизията към нас.
Благодаря!
Филмът е наречен „Отвъд гнездото“
?autostart=true
Даа, и ни даваха по телевизора!
Днес в новините на Нова телевизия, от 31 минута нататък.
Благодаря на Марина Цекова и нейните колеги, които дойдоха в Раднево и направиха този репортаж на нашия театър!
На 16 ноември от 18,00 ч.
в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“
в Стара Загора отново ще гостува
Терапевтичният театър
от Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“
с комедията на Дарио Фо
„Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“
В ролите играят Атанас Витларов, Мария Янчева, Антон Радков,
Михаил Виходцевски, Катя Колева, Страхил Драганов,
Стойко Герджиков.
Музикалното оформление е дело на Николай Бачев.
Спектакълът е възможен благодарение на труда
на арттерапевтките
Тонка Димитрова, Роса Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор – Мария Донева.
Мили приятели!
Заповядайте на нашия скромен спектакъл, който не блести със скъпи декори и художествено осветление, но в него участват талантливи и всеотдайни актьори, които живеят с магията на театралното изкуство и правят малки чудеса всеки ден.
Този театър се нарича Терапевтичен, защото той лекува със смях и връща радостта от живота.
За нас, хората от Терапевтичния театър от ДПБ – Раднево, театралното изкуство е начин да се избавим от тъгите. Докато сме в салона, ние мислим само за хубави неща.
Елате да споделите нашия празник и за един час и десет минути, колкото трае спектакълът, да се посмеем и повеселим заедно.
Пак да кажа – 16 ноември, 18,00, залата в РБ „Захарий Княжески“, Стара Загора.
Вход свободен!
На снимката – Мария Янчева и Атанас Витларов в ролите на Дафна и Аполон.
Неспокойно ми е за сряда, за премиерата, и цяла вечер не мога да се заема с нищо.
Мисля си за артистите, за културтерапевтите, за нас.
Когато започнахме тази пиеса, беше горещо.
Сега е студено и мокро, сутрин, когато пристигам, всички са настръхнали като врабчета (ако врабчетата бяха пушачи, разбира се)
През това време имахме много премеждия, но ето – вече сме готови.
Има още
В живота и в изкуството
най-важното е чувството.
От всички чувства на света
най-сладкото е любовта.
С парите и с имотите,
с монетите, с банкнотите,
без обич се живее в мрак,
без обич си бедняк.
Но откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта.
Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.
Затварят я поетите
във римите, в куплетите,
ценят я познавачите,
подправят я готвачите,
изследват я, преследват я,
а има тайна лесничка –
записвайте си, следва тя
във тази малка песничка:
Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта,
откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.
Това е песничката за началото на спектакъла, който репетираме в момента.
За съжаление, краката не са откраднати,
а са любезно закупени и изпратени тук от Ваня Могилска.
🙂
Ние си репетираме,
към средата на октомври ще ви каним на премиера
в Раднево. 🙂
Постоянният театър
към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”
и
Регионална библиотека „Захарий Княжески”
Ви канят на спектакъла
НАШЕНЦИ
на 20 юни от 18,30 ч. в залата на библиотеката
в ролите:Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Койчев, Ради Радев, Атанас Витларов, Страхил Иванов, Стойко Герджиков и Христо Манолов
културтерапевти: Тонка Димитрова, Роса Динчева, Димитрина Мирчева
сценичен вариант: Мария Донева
режисьор: Ивелин Керанов
Нашенците! Имаме ги от всякаква марка и порода! Наспорил е Господ чешити и за делник, и за празник! Всеки с характера си, всеки с навиците си. И не е нещо за осъждане, да речеш. Щом не пречи на работата!
Хайде, чичовата! Обличай си новия кат, слагай си белилото и червилото и тичай към библиотеката да видиш какви са ги надробили кака Сийка и Чолпанката, Лъжлив Съби и поп Ставри, с бай Ламби барабар!.
Сега, аз не че съм виждал… Хората говорят, че, така, от време на време, таковааа… Сирак Павли задирял Тотка Парясницата. Бил я питал, бил я пипал… щял да праща сватове да я искат, ама така ли е, не е ли така… Дип че не ми е работа да се бъркам в хорските маскарлъци!
Ама ти ела, ела – като подминеш АГ-то… хихи… и се спуснеш под тунела – и си право там.
И да не забравиш като излизаш да спреш котлона, че да не ти казвам вчера каква пушилка се вдигаше откъм Райнини, с тия нейните пусти манджи, все загорели!
Разбрахме ли се – на 20 юни, понеделник, от 18,30, в „Захарий Княжески”.
Хем, да не окъснееш, че колко е заличка!
Вход – свободен!
Това ни беше първата пиеска, която направихме в Раднево – „Кметът и златната ябълка“.
Написах я специално за нас си – тъкмо бяха обявили бедствено положение, имаше риск от наводнения… има и други неща, свързани с ежедневието в болницата, които ние си ги знаем… 🙂
Много ни беше интересно, и вълнуващо – като за първи път, освен това пиеската ни заведе до София, и то два пъти – играхме я във Военния клуб, а после гостувахме на Милен Цветков… ех, хубава пиеска беше тя…
Преди няколко дни ми пратиха линк, едни деца от Белене, от Театрална трупа „Ядреналин“ 🙂 я поставили и я играят.
Аз се радвам, че ми се похвалиха, макар и чак когато вече са били съвсем готови.
Имам едно особено, радостно чувство.
Ще се опитам да го кажа с думи:
Мисля, че е страхотно, че в един далечен град има толкова хубави деца, които освен че си учат уроците, отделят време, за да си играят на театър, и да мислят, и да създават, да преживяват вълнения, свързани с тяхното собствено изкуство, и така да разширяват своя свят, и нашия свят също.
За мен е привилегия, че в някаква част от мига съм била с тях по някакъв начин 🙂
На гости в моя блог – доктор Тодор Толев!
На 27 Май 2011 се проведе ХХХІХ Майски театрален фестивал на пациентите от болницата. Представлява програма, в центъра на която е театрално представление за публика предимно от колеги от страната. Пациентите обичат да играят пред външна публика и за тях е стимул да бъдат харесани.
Стойността на театралната ангажираност на пациентите е многослойна. На повърхността е възможността за прекарване на време по по-приемлив и приятен начин. С което се постига преструктуриране бюджета на денонощието на психиатричния пациент.
Следва посланието, че има зони, в които – въпреки болестта, човек е способен да заяви сполучливо себе си. Така се подкрепя самоуважението на пациента, доверието в собствените сили и удовлетвореността от одобрението на околните. Пък и публиката в същото време разсъждава „щом той го направи, а аз съм като него пациент – защо да не опитам и аз?”.
После, по време на тримесечния репетиционен период, участниците-пациенти взаимодействат с околните в рамките на по-благоприятен модел. Вместо обичайния ролеви дует „лекуван – лечител”, изискващ пациентът да играе социалната роля на пациент (великолепно описана от Talcott Parsons в 1951 г, при която пациентът има право да бъде освободен от други социални роли и да не носи отговорност за състоянието си, в замяна на което е длъжен да се стреми към оздравяване и да търси компетентна помощ), настъпва промяна – пациентът партнира в друго ролево съотношение „колега – колега” (в контекста на подготовката за представлението). Това е желана и полезна промяна – защото общуването е в престижна модалност, статусът е повишен, а ролевият репертоар се измества извън привичното поведение на боледуване.
И накрая – не винаги и не при всички, чрез системна театрална ангажираност пациентът има възможност трайно да научи ролеви умения, които са полезни за него и в извън-театралния период. Има шанс за преобразуване на деформирани от болестта личностови нагласи и поведенчески стратегии, чрез които театралната изява добива правото да се нарича „терапевтичен театър”.
Има още
Премиерата е точно след пет дни, на 2 март от 10 сутринта: „Между два стола” от Рей Куни в изпълнение на Постоянния театър.
В ролите: Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Христо Манолов, Страхил Драганов, Стойко Герджиков и Николай Деянов.
Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роси Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор: Мария Донева 🙂
Зрителите на комедията ще видят защо много хубаво не е на хубаво, или трогателните усилия на един добър мъж да прикрие истината за своето двуженство, за да не огорчи двете си красиви и чаровни възлюбени.
Страст, смях, недоразумения, мъжка солидарност, доблестни полицаи, бикове и крави, плюс несметни количества чукундур.
„Между два стола” ще се играе един-единствен път – на 2 март от 10 сутринта в залата за културтерапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево.
Благодаря на екипа на „Малки истории“ за доброто око, с което ни е гледала тяхната камера.
Понеже няма надписи – човекът с лулата е доктор Тодор Толев.
Мария Донева 