Нещо несъразмерно вътре в мен, нещо нежно, нещо объркано, но обърнато с лице към светлината.
Търси си път, не знае къде трябва да застане. Бута чашите, улавя ги в последния момент точно над пода и от радост ги трясва в масата и стават на сол.
Вдига се на пръсти, привежда се, за да види по-добре, взира се в тъмното и се смее.
Нещо топло, заплетено накриво, вълнено, а не боцка, със странна форма, успокояващо, дошло да запълни онази невидима празнота.
Какво хубаво грозно лице имаш ти.
Липсваше ми.

Какъвто ме виждаш – такъв съм си.
Колкото повече ме гледаш, толкова повече неща ще видиш. Такъв съм.
Имам си особености, размишления, предпочитания.
Ако разпиташ хората от какво съм направен, може да научиш това стъклено топче там от кой магазин във Венеция се е взело… къде стояха звънчетата (в чаша от електрическа крушка (не питай)) и платът ми чия блузка е бил, и как те събираха шишарки и целите станаха в смола, която така и не се махна, и всичко, което се беше случило, и всичко, което им предстоеше. Такъв съм също.
И ако случайно стана точно твое същество, и преживеем славни дни…
Светците имат ореоли от чистота и светлина, аз имам твоите мисли за мен, когато ме гледаш, те са моят ореол и моят смисъл.
Аз нищо не крия, всичко се вижда, виж ме.

Миленка е права – човек като го хапят мухите, нещо трябва да прави и не може да се спре.

Точно това не е фотогенично. И на цвят, и на излъчване е много по-ярко и по-сладко. Камерата не го обича, затова аз го обичам два пъти повече.

През цялото време си тананиках тази песен
https://www.youtube.com/watch?v=kbxtorSosVs
но за съжаление така и не успях да й измисля подходящи думи на български. Засега.
Nous sommes deux soeurs jumelles
Nées sous le signe des gémeaux
Mi fa sol la mi ré, ré mi fa sol sol sol ré do
Toutes deux demoiselles
Ayant eu des amants très tôt
Mi fa sol la mi ré, ré mi fa sol sol sol ré do.

На райета и на точки.

Един прави едно, друг друго, а аз правя едно-друго, защото съм една друга.

Запитай се ти какво си.

Чувството е, все едно несъзнателно си рисувам нещо, ей така, унесено, мечтателно и безгрижно.
После всеки път когато погледна нещото, си спомням чувството. Влизам в чувството като в стая. Ако мога да го пренасям и да го дам на друг човек…
Ей, това ми прилича на много хубава свръхсила!