Нощ на литературата в Стара Загора на 10 май

 

Спомням си много ясно първия си допир с тази идея преди 3 години – едни хора ще стоят в читателски гнезда и на всеки половин час ще четат един и същи откъс от книга, а други хора ще прелитат от гнездо на гнездо, докато чуят всички откъси, и по същото време същото нещо ще се случи в безброй градове на Европа.
Беше ми по-скоро неясно, нещо като „добре де, ще пробваме и ще видим“… и се включиха толкова много хора, че чуденето се превърна в радост, а четенето – в празнуване.
Ние не сме малцина, не сме сами, не сме странни. За мен поне е страхотно да го виждам и да го усещам. С всичко, което правя.
И ето, наближава 10 май 2017. Участвайки активно в празника, отново (и то с удоволствие) ще го пропусна, защото ще чета.
Ще гнездя в РБ „Захарий Княжески“ и цялото четящо войнство ще се извърви, и ще се видим.
Моят откъс е от книгата на Селя Ахава „Неща, които падат от небето“.
Чао до тогава 🙂

Стихотворения на глас

 

На 19 април ще се включа в маратона на четенето.
Тази година той е дълъг-дълъг – цял април.
Аз ще участвам като възторжен почитател и пламенна публика на колкото може повече събития (ето я програмата), а на 19 април ще рецитирам весели стихотворения от 9 часа сутринта в ЦДГ № 23 „ Кипарис”, и от 18 часа – пак весели, или каквито дойде, „При Кмета“.
Стихотворения на глас в Стара Загора 🙂
От 19 часа пък ще има поетична вечер в „Нашето място“ заедно с Пътуващите книги, после може да се пренесем от Кмета – там.
Обичам такива работи 🙂

Музиката е полет

 

В сряда вечерта ще има концерт на хор „Библиофония“ и приятели. И Яница Нешева ще участва, и дори ще измяукаме пак заедно онзи дует.
Сря-да! Сря-да! Да!

 

Нощ на изкуствата 2016

Обичам си града.
Обичам представата си за него и много се дразня, когато реалността ми се пречка в краката. Старателно я игнорирам и сигурно я редактирам в ума си, то иначе не се живее.

Но има няколко дни и нощи в годината, когато реалност и идеална представа се сливат в едно, душата на града се настанява удобно в тялото му, както е в любовта, и тогава съм наистина щастлива.
Това са празниците – джаз-фестивалът (слава на Венци Благоев!), кино-фестивалът „Златната липа“, маратонът на четенето, Нощта на изкуствата.

О, колко се гордея със Стара Загора в такива дни! Гордея се, както дете се гордее с родителите си и както майка се гордее с детето си.

Тази година ще участвам в две събития в Нощта на изкуствата на 30 септември.
Първото е концерт (копирам от официалната програма):

ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА – ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
18:00 ч. (Античен форум)
„Мелодии и цветове по здрач”. С участието на деца, младежи и преподаватели от Центъра, Вокална студия „Траяна глас”, Мария Донева, Лиляна Дойчева и изложба на художествените школи.

Второто пак е концерт!

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ СТАРА ЗАГОРА
бул. „Руски“ № 27
20:00 ч. (голяма зала)
Концерт на Яница Нешева, Полина Влахова и поетесата Мария Донева. Представят „Майстори на белкантото – Росини, Белини и Доницети”.

На сън водя концерти, истина ви казвам, събуждам се изтощена. Вече съм си приготвила дрехите, с които ще бъда (на оперния концерт ще си облека една тооолкова оперна рокля, че не мислех, че някога ще я сложа пред хора. А я купих, защото е ослепителна. Кака й вика „роклята на Малката русалка“)

Ето тук е пълната програма на събитията: ще има изложби, концерти, базари, наблюдаване на звезди, записване в библиотеката цяла нощ – в „Родина“ дори ще е безплатно, представления…

Елате да видите! Стара Загора е и това.

У дома

Вчера, докато пиехме кафе с доктор Толев и той ми разказваше интересни неща за неандерталците и кроманьонците, една жена от съседната маса се намеси в разговора ни. Много зарадвана, че си говорим на такива теми, тя се извини, че ни прекъсва, но много искаше да сподели, че е изпратила, каквото там трябва (не ща да знам какво), и от National Geogrphic са направили изследване за нейния генотип, проследили са историята на предците й назад в хилядолетията.
Харесвам това.
Харесвам лятото. Фестивалния дух на града, който припламва с повод и без повод и прави спонтанните жестове на хората мили и уместни. Спокойствието.
Непоклатимото усещане, че наистина на този свят сме си вкъщи.
Аз това отдавна го знам, но доказателствата са ми приятни. Милата дама с 0,2% японска кръв е искра в лагерния огън на радостта ми.
Родството ми със света ми дава право да се гордея с всичко хубаво, направено от добрите хора, и ме кара да се срамувам от всяко зло, направено от лошите.
Където и да отида, ще си бъда вкъщи.
Моето племе е разноцветно и населява всички земи и всички царства.
Навсякъде има българи, но то не ми е най-важното. Разполагам с неоспоримо доказателство, че навсякъде има любители на книгите, на стихотворенията и на парцалените животни. Съдя по това, от къде хората надникват в блога ми.
Да.

Стара Загора!

 

Не е измислица на краеведи,
не е преструвка на дамички бледи,
не е това емигрантска въздишка,
не е рисунка от шарена книжка –

истина, истина казвам ви, хора –
вече липите във Стара Загора
цъфнаха и ароматът нахлува,
и е страхотно да се съществува

точно във град, който листи разтваря
и непременно напролет повтаря
своите топли, добри ритуали –
да разцъфти и със цвят да ни гали…

Ярка светулчица здрача опарва
и става лесно човек да повярва –
даже това да са мигове кратки,
даже това да са митове сладки,

да са откъслечни, малки моменти,
пак са реални, добри аргументи:
истина, истина казвам ви, хора,
много е хубава Стара Загора.

 

На турне в Стара Загора на 18.02 от 18,02 часа

Терапевтичен театър при ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ – Раднево

ще гостува в Стара Загора на 18.02 от 18,02 часа
в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“

с комедията на Рей Куни

ШАНТАВИ ПАРИ

в която се разказва за един труп, един убиец,
две куфарчета, двама полицаи,
едно кенгуру, много овце,
чиновници, нудисти, овчари, мафиоти,
един шофьор на такси,
трима братя, които не са братя,
две приятелки, от които само едната е сестра на другата,
двама приятели, които за малко стават роднини,
една лимонада, една торта
и един милион лири в употребявани банкноти.

ВХОД СВОБОДЕН!