Дойде време да представя новата си книга и в Стара Загора.
Този път премиерата ще бъде част от съпътстващата програма на конкурса „Веселин Ханчев“. Ето ТУК са описани всички събития, които ще ни съберат, за да се радваме на поезията на младите.
За „Щастливи времена“ датата е 2 ноември, часът – 17,00, мястото – фоайето на радио Стара Загора. Вижте само как е обявено:
24 години по-късно… Премиера на стихосбирката „Щастливи времена” на Мария Донева – лауреат на ХХІ НМКП „Веселин Ханчев” (1994)
Ще се радвам да се видим!
НА 17 МАЙ ОТ 18 ЧАСА
В КНИЖАРНИЦА „ПРИЯТЕЛИ“ – СТАРА ЗАГОРА
Библиотека „Родина“, ИК „Жанет 45“, Книжарница „Приятели“
и
Иванка Могилска
представят
„Тая земя, оная земя“ – кратки разкази
С думи от Мария Донева, редактор на книгата
„Тая земя, оная земя“ е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило.Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което бавно отшумява в читателя.“
Иванка Могилска обича да разказва истории, да пътешества, да си задава въпроса „Какво би било, ако…“. Някои от отговорите, които е намерила, са част от тази книга.
Тя е автор на две стихосбирки – „ДНК“ и „Иначе казано“, и на два романа – „Места за загубване“ и „Внезапни улици“. Книгите й са награждавани в няколко национални литературни конкурса. Стихове и откъси от романите са превеждани на английски, френски и унгарски.
Чуйте записа на няколко разказа от сборника „Тая земя, оная земя“ (ИК „Жанет 45“, 2017) на http://taqzemq-onaqzemq.eu
и
Заповядайте!
Това е едно от любимите ми събития!
Чувствам се на мястото си, сред своите, докато постепенно се стъмнява и любопитни, ентусиазирани, четящи хора отиват от място на място, на приливи и отливи, за да чуят откъс от книга, да видят приятели, да спечелят награда.
Не спира да ме вълнува представата, че в десетки градове в един и същи час на различни езици се четат същите текстове. Прилича ми на добронамерена, леко разсеяна обща молитва, от нас към нас. Ние сме сила, това си мисля.
Моето гнездо ще бъде в РБ „Захарий Княжески“, ще чета чешки разказ за коледни шарани, елате да се видим утре вечер.
Повече информация за събитието в Стара Загора – ТУК:
Докато бързах за първата среща днес, Иво ми звънна:
– Какво правиш, мой?
– Отивам да пия кафенце и после може да отида на кино. Ти?
– Отивам да обядвам и после пак на работа.
– Маме? Знаеш ли какво? Днес ти си възрастният, а аз съм дете, и то във ваканция!
– Еми кой както си го нареди, мой. Браво на тебе.
❤
Това ми беше най-веселата и обичлива премиера.
На приятелско място в „Приятели“, с вниманието и грижата на „Родина“. (Тия кавички са просто за украса. Няма кавички.)
Любимият ми хор Библиофония ме срази с песен на уста, след която всички присъстващи завинаги станаха библиофонофили като мен.
Краси Лекова прочете думи за книгата, истинско любовно писмо.
Ани направи снимки, и защото тя е толкова усмихната, на нейните снимки всички са хубави.
Показвам:
Благодаря!
В една и съща стаичка отсядали
тракийски богове, Аллах и Господ.
Тогава те били все още млади,
все бързали – разминали се просто.
Легенди и войни така се раждат –
приличали си като родни братя.
И правели мастилото от сажди –
отпадъчен продукт от светлината.
И някой на стената се подписал,
а друг резбовал слънце на тавана –
със неуверената тайна мисъл,
че пак ще дойдат тук и ще останат.