Беше много хубаво, като в Русе!
С приказни библиотекари, с публика от приятели. А аз наистина се притеснявам повече от преди, когато съм пред хора, и обвинявам за това ковида!
Благодарение на най-любимата Ваня Хинкова на света и на библиотекарите от Детски отдел, имам снимки и от двете събития. Показвам.
Плакат, Ваня, Детски отдел на РБ „Любен Каравелов“:

Вечерта в библиотеката

И приказната среща във фоайето на операта!

Благодаря!

Най-после в Русе! Не съм била там от преди ковида.

Затова приех с голяма радост поканата на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ да гостувам в рамките на фестивала „Писмените съкровища на Долен Дунав“. Тук е цялата програма, за трите дни.

Аз ще имам цели две срещи:

На 6 октомври от 18 часа в Заседателната зала на библиотеката – среща с възрастни читатели… в смисъл, пълнолетни… по-точно с хора на всякаква възраст, но и децата са добре дошли.

На 7 октомври от 11,30 часа във фоайето на операта ще представим „Мишките отиват на опера“, и са поканени всички деца… но и големите няма да върнем.

Вие разбирате.
Елате да се видим най-после!

Варненско лято
ПАРАЛЕЛНА ПРОГРАМА | ПРОГРАМА „ИНТЕРМЕЦО“

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
Концерт
в Археологически музей Варна
от 21,15 ч.

Вокал: Марина Господинова
Поезия: Мария Донева
Пиано: Антони Дончев
Тромпет: Венцислав Благоев

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Проектът „Джазът пее на български“ поднася едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо“, „Водите на март“, „Трябва да вярваш в пролетта“ добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в обща сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със
своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални
текстове на български език.

 Времетраене: 75 мин.
 Билети: 25 лв.
 Програма „Интермецо“ се осъществява съвместно от международния музикален фестивал и международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Събитието се осъществява с подкрепата на Програма „Достъп“ на Фондация „Арт Офис“, финансирана от Национален фонд „Култура“.

***
JAZZ AND POETRY
Concert
Vocal: Marina Gospodinova
Poetry: Maria Doneva
Piano: Antoni Donchev
Trumpet: Ventsislav Blagoev

The project “Jazz and Poetry” presents some of the most beautiful jazz melodies with original texts in Bulgarian. Classics such as “Desafinado”, “Waters of March”, “You must believe in spring” acquire a new and even richer meaning due to the poetic presence of Maria Doneva, who writes the lyrics especially for them. The vocal parts of Marina Gospodinova and the impeccable instrumental performances of Antoni Donchev – piano and Ventsislav Blagoev – trumpet, turn words and music into one inseparable alloy.
“Jazz and Poetry” has existed for 13 years, during which it established its original concept and virtuoso live and recorded performances.
The idea of ​​the project is to present jazz standards to the audience, but with originals lyrics in Bulgarian.
Duration: 75 min
Intermezzo Programme is carried out in cooperation with Varna Summer International Music Festival.

Днес в 16 ч. ще имаме среща в операта. С кого? С който дойде да гледа „Бохеми и пеперуди“ – ще разкажа за живота и творчеството на Джакомо Пучини и по-специално – за операта „Бохеми“. Ще участват солистите Симона Кодева, Тамара Калинкина, Борис Тасков, Иван Кабамитов и Ивайло Джуров, а на рояла ще ги съпровожда Наталия Шевченко.
Подготвям се за този ден от месец и много се вълнувам. Искам да започне вече и искам да е минало!
Приемам за добър знак, че точно днес получих три нови книги, от най-красивите на света. Животът ми ще бъде като тях. И днешния ден особено.

От кога я планираме с Женя Димова, даже не мога да си спомня точно. Но вече й дойде редът: в петък, в Народно читалище „Зора – 1902“.

„Жени на ръба на нервна криза“ не е само филм. Аз съм на този ръб от доста време, но вече не ме свърта и го преминавам постоянно. Не смогвам с ангажиментите си, в ужас съм от предстоящите събития, особено тези през май, и говоря само за работните ангажименти; при това постоянно ме заливат нови неща и аз не успявам да ги откажа всичките, така че просто отделям известно време И за да си порева малко по няколко пъти на ден.
В тази емоционална обстановка тече моят маратон за четене на приказки. Успях да се разболея, така че ден след ден си се влошавам на живо, дай боже скоро да проследим и как ще се подобря. Бях три дни в Силистра и там наистина имах 7 срещи за три дни (1+5+1), да добавим специално минаването на Ришкия проход в двете посоки. Имахме и среща с ученичета в училище „Георги Райчев“ заедно с Ваня Могилска. В края на седмицата се наложи трескаво и светкавично да сглобявам нещо, свързано с Джазът пее на български, но още не ми се говори за това.
Аз съм едно жалко хремаво мрънкало. И не му се вижда краят.
Ето ги статиите в „Сега“.

Първата е за един криминален роман за отвличания, предателства и ужас. „Жена в неизвестност“ на Мери Кубика.

„Жена в неизвестност“ ще ви накара да си отваряте очите на четири

Втората статия е за една книга на издателство „Ракета“, „Извън контрол“ от д-р Шефали Тсабари. Аз изпитвам смесени чувства към гнева си. От една страна ме измъчва и ме кара да се срамувам от себе си, от друга страна предполагам, че само неговото електричество ме крепи изправена. Засега. Открих си доста полезни неща в тази книга, интересно разбиране за различни проблеми, с които се сблъсквам.

„Извън контрол“ за деца, родители и техните родители

Миналата седмица гостувах в едно хасковско училище, а следващата ще прелетя до Силистра. Пътят е доста, но и срещите ми там ще бъдат доста:
една в понеделник от 17,30, с възрастни читатели, в Регионална библиотека „Партений Павлович“,
пет срещи във вторник
и още една в сряда, преди да поема към Стара Загора.
Поканата е от библиотеката и от две училища, СУ „Никола Вапцаров“ и ОУ „Иван Вазов“.
А по пътя и в двете посоки възнамерявам да видя безброй щъркели.

Утре в Стара Загора ще има празник – детски фестивал и книжно изложение в ДНА от 11 до 18 часа.
Аз ще разкажа за Иги Пек, Ейда Туист и Роузи Ревер. За първи път ще прочета една от тях пред публика!
Програмата е разнообразна, входът – свободен.
Тук има повече информация за празника: ДЕТСКИ КНИГИ . КОМ
Заповядайте!

Любовният концерт, който винаги правим около 14 февруари, ще се състои и тази година.
След чудовищното земетресение преди дни, и при войната, която продължава вече почти година, всички сме потресени и сломени.
Какви концерти, какви песни и стихотворения.
Но искам да споделя урока, който си взех от пандемията.
По време на нещастия и беди трябва още по-усилено и неотклонно да правим точно това, което правим и в добрите времена. Родителите трябва да отглеждат децата си с още по-голяма грижовност; готвачите да готвят още по-вкусно, лекарите да лекуват, шофьорите да шофират, певците да пеят. Трябва да дадем най-доброто от себе си, кой каквото умее, защото така накланяме везните, независимо къде се намираме.
Никога в цялата история не е имало и ден без войни и страдание.
Животът е много труден. Ако бебетата се раждаха, стиснали лист с read.me в пръстчетата си, това щеше да е третата точка. Първите две щяха да бъдат 1. Обичай това дете. и 2. Животът е прекрасен.
Мисля, че всеки оркестър, който свири, свири на Титаник.

ЛЮБОВТА ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
в клуб „Сингълс”,  НДК, София

на 16 февруари от 20:00 часа

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
ще представи своя концерт, посветен на любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти, изпълнени с текстове на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

Да ви поканя на концерт.

Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни.
Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там.
Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате?
Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.

Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“ – само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.

Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.

Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера.
А трябва да се разкаже.
Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо.
И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг.
От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора.
И отивам.
Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там.
Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл.
Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!

Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса.
Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета.
Първо Уляна ми каза добре дошла.

Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!

После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя…
– Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас!
И точно така си беше.

Но това не беше всичко.
Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето,
запя
Хорът на операта.
Запя хорът.

А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата.
После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме.
Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там.
„Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително.
Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест.
Аз наистина никога няма да забравя това.
А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров.
Тези мишки са родени с късмет, нали?

Издателска къща Жанет 45 и Държавна опера Стара Загора
тържествено ви канят
на 14 декември от 18 часа
във фоайето на операта
ПРЕМИЕРА
„МИШКИТЕ ОТИВАТ НА ОПЕРА“
от Мария Донева
илюстрации Кирил Златков
със специалното участие на солисти на Държавна опера-Стара Загора
Точно пет дни след излизането от печат на книгата, почитателите на поезията и на оперното изкуство в Стара Загора ще приветстват тази поема за малки и големи.
Операта е изкуство за всички мечтатели, които искат да се насладят на красотата, силните чувства и божествената музика.
Дори най-малкото мишленце попада под омаята на Кармен; на ангелските гласове на певците, на хора и балета, на картините и светлините.
Операта е чудо, което се повтаря всеки път – и всеки път е съвсем ново, невиждано досега, сътворено само за публиката, която сдържа дъха си, за да не пропусне нито звук.
Когато завесата падне, всеки от нас ще отнесе в сърцето си частица от тази магия.
Заповядайте!