Библиотека Родина 
и
Радио Стара Загора

Лятна снимка Днес прането изпръхва изведнъж, на момента, и градът си отдъхва, цял във злато и мента. Светлината узрява, зачервена и сочна, и следобедът става за запомняне точно – ето босите лапи на детенце в количка. Ето цвят, който капе. Ето свят. Ето всичко. Добре дошли!

„Магазин за обли камъчета“ всъщност е пътуващ магазин.
Представям си, че съм в Дивия Запад и пътувам през прерията с дилижанс, с боне, чадърче и чифт пищови, и товар от мечи кожи, кафе и мъниста за продан.
Само дето вместо мечи кожи, кафе и мъниста си ходя с книжката.
Ето го маршрута до края на годината:
След Хеликон – Бургас,  следват:
1 декември, 19:00,  галерия „Снежана“, София
7 декември, 18:00, залата на Радио Стара Загора, Стара Загора (ще го потвърдим до довечера)
14 декември, 18:30, галерия „Орловска 10“, Габрово
17 декември, 18:00, Младежки дом, Кортен
20 декември, 19:00, „Петното на Роршах“, Пловдив – заедно със Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“
21 декември, 19:00, Чайната, София – Коледен концерт с джаз и поезия
26 декември, 21:00, Студио 5, НДК, София – Любовна история за дванадесет месеца, тромпет, пиано и глас – новогодишен концерт 🙂
Ех….
Камъчета, играчки, стихотворения, и всяческа радост!

ИК „Жанет 45“
на 1 декември 2011 г. от 19 часа
усмихнато ви кани
в галерия „Снежана“ на ул. „Иван Денкоглу“ 30, София
на представянето на новата книга със стихове на Мария Донева
„Магазин за обли камъчета”
Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.
Добре дошли!

Здравейте!

Казвам се Мария Донева и ви каня на среща в „Хеликон“ – Бургас на 23 ноември в 18:00.

Имам нова книга и ще бъда щастлива, ако заедно отбележим появата й на бял свят.

Тя се казва „Магазин за обли камъчета” и е току-що отпечатана, топла-топла!

Ще можем да си сгреем замръзналите пръсти на нея, в това ничие време, когато есента се кани да свършва, а зимата се кани да започва.

В книгата има стихотворения за растения и животни, за камъчета, за портокали, за деца, за бабички и за останалите годишни времена.

Мисля, че ще бъде уютно и весело, в 6 вечерта вече ще е тъмно, а прозорците на книжарницата ще светят и минувачите отвън ще ни гледат и ще си кажат – за какво ли си говорят тези хора?

А ние ще си говорим за стихотворения, защото точно това обичаме.

Това ще бъде в Интер Експо Център в събота,
на 12 ноември, от 11 часа.
Има изложение Interfood & Drink 2011.
Аз ще участвам по покана на Деси от Slow Food.
Деси организира толкова много радостни и вкусни неща, че е привилегия и щастие да си в нейния периметър на действие.
Ето какво предлага Slow Food  на изложението – тук.
Ние вече сме правили заедно четене на вкусни стихове в София по идея на Деси, и беше толкова топличко и уютно, усмихнато и приятно, толкова хубава вечер…
Така че с удоволствие повтаряме движението.
Ще има чай, сухарчета, сладко, а от мен – стихотворения.
Елате да се видим!

„Зора“ е името на читалището, Ямбол е името на града, аз отивам там на 25 октомври. Тук нещо е обяснено за повода.
А пък причината е, че ще казвам стихотворения… Изобщо – откривам сезона.
Излезе ли и новата книжка, може да направя пак едно кръгче до любимите ми градове като миналата зима. Лошо ли ще е? 🙂

Снимката е от първото ми гостуване в това хубаво бяло читалище през пролетта на 2010.

Месене, украсяване, печене
и хапване на топъл хляб с Надежда Савова
и вкусни стихове от Мария Донева

На 28 април от 19 ч. в Matchpoint club, София, кв. Изток,
ул. „Райко Алексиев“ №3
Вход свободен

„Скъпи приятели, които познавам и които не още!
Сигурно сте чували за Slow Food и за шепа ентусиасти, които се надпреварват с времето, за да съхранят българския вкус. Това е кауза трудна, понякога невъзможна, в която инвестирахме много енергия и постигнахме немалко неща. Сега имам удоволствието да ви поканя заедно да си припомним, че храната е и откровено споделяне с близки и любими хора.
Поканих Мария Донева да сподели усмивката си и свои хранително-вкусови стихове.
Поканих Надежда Савова, да ни омеси хляб, който всеки наш гост ще може да украси по уникален за самия него начин. 
Каня и вас да донесете нещо за хапване – приготвено от вас любимо ястие, което хапвате, когато сте щастливи или когато искате да се усмихнете на мрачния ден. 
Не забравяйте Великденските яйца. Вярно, че празникът е отминал, но ако има някой оцелял „борец“ го донесете, за да се похвалите. Пък да видим дали ще оцелее…
Очакваме ви!“

Десислава Димитрова
Координатор на Slow Food, но също и ценител на истинския вкус и откровените стихове

Не пиша „завършеци“, защото става дума за хубави работи и не искам те да са свършили и да отидат в миналото. Напротив, напротив!

Продължение №1

Миналия юли четохме стихотворения заедно с едни хубави поети и приятели в „Куфара“. Беше интересен ден, важен. Явно не само за мен. Получих преди три дни прекрасно хартиено писмо от Анна, в което тя пише „Едно от хубавите неща в живота ми се случи, когато беше дошла за четенето в „Куфара“ преди година. И този спомен винаги ще бъде по някакъв изкривен мой начин свързан и с теб.“ Има и картичка с рози.

Обичам Анна.

Продължение №2

Четирилистните ми детелини работят! Първо Ан ми писа, че е така, а сега и при мен се появи детелинче. Второ поколение местен жител в моя дом.

С моя рефлекс да осиновявам всички домашни животни, плюшени играчки, растения и каквото още ми попадне пред очите, на тоя стрък май му се падам родна баба.

Продължение №3

Във вторник в Галерия 8 в Стара Загора се събрахме на стихове с портокалов сок. Като стана време неохотно да си ходя, една страшно мила госпожа извади като фокусник от ръкава си букет лалета и ми каза, че те са за мен, от онзи зъболекар и съпругата му, на които дръпнах една празнична рецитация по случай Седми април, ай така, насред улицата.

Благодаря ви за вниманието, а сега отивам да изям един лимон.

премиерра! 🙂

Пролетта разлиства книги

на 22 март от 18 часа в РБ „Захарий Княжески“

Общото между двете книги е,

че те си имат красиви книжни тела,
издадени са от ИК „Жанет 45“,
и в тях дишат, плачат, смеят се
и живеят своя тайнствен живот стихотворения.
Стихотворения на квадрати и на райета,
на цветчета и на точки.
Поезия за хора и животни, за весели часове и тъжни минути.

Защо заедно?
За да имаме два пъти повече причини
да се съберем, да се усмихнем
и да празнуваме.

Вход: свободен

Но нещо ти пречи?

Има начин!!!

Ела на представянето на книгата със стихове „Иначе казано“
на 23 февруари от 19:00 в галерия „Снежана“ на „Денкоглу“ 30
и там желанието ти ще се сбъдне!
Има още →

Днес ще бъде премиерата на книгата на Ваня Могилска „Иначе казано“.
И по-точно:  17 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
U P.A.R.K. Gallery
ул. „Отец Паисий“ № 24, Пловдив
(вход свободен)
Ваня ме покани да кажа няколко думи за книгата и така да участвам в този празник, и аз съм много доволна и радостна, защото ми е важно и щастливо да участвам в нещата, които обичам.
А пък тази книга я обичам. Тя говори смислено за важни неща, и повдига въпроси, които са прекалено вълнуващи, за да ги обсъждаме, и са твърде лични, за да ги споделяме с кого да е.

Още по темата – тук, а аз отивам да спя, защото празнувахме премиерата на „Боси в парка“ в ДТ „Гео Милев“, а аз трябва да съм красива на сутринта и винаги.
Ако  сте в Пловдив довечера, заповядайте на честит рожден ден на хубавата книга със стихотворения „Иначе казано“.
До! 🙂

На 28 януари отидох в Добрич, за да покажа Мекото слънце.
Пътувах с влакове.
О, влаковете!
Беше ми тъжно по пътя. Гледах гледките. Мислех си за това, как всяко едно клонче, всяка клечица ще се сдобие с листа напролет, и колко трябва да си добър, за да не обидиш нито едно клеченце, да не го пропуснеш, да му дадеш негово собствено важно зелено листо.
На гарата ме посрещна Александър Белчев. Аз не познавах никой друг там, освен него.

На гарата беше и Анна. Тя дойде от София специално за тази среща и моето сърце още пропуска по един удар всеки път, когато помисля за това. Анна се е прибрала у тях на следващата сутрин с влака.
Вечерта в хубавото и просторно арткафе „Галерия” дойдоха много хора. С някои от тях се запознах веднага, от вратата. С една хубава Валентина Добринчева (автор на прелестна първа книга – „Шипка”), с Огнян, и с Галя, и с Бисерка, и още… Радостина Марчева дойде от Варна с червена роза, ех, че хубаво…

Има още →