Ще ви кажа едно нещо, което мразя: да ми е скучно.
Ще ви кажа и едно нещо, което обичам: новата книга на Спаска Гацева „Сбогуване с Арл”.

Не зная от къде можете да си купите тази книга. Аз я получих като подарък от авторката, книгата пристигна по пощата. Издадена е съвсем неотдавна, може да се каже – преди дни, от издателство Аквариус. Сега специално я потърсих в нета, но не я откривам в сайтовете за продажба на книги.
Тази книга много ми харесва. Корицата й е по композиция на Галена Воротинцева (Честита нова книга и на теб, мила Галена, щастлив път до твоя „Адрес”!)
А стиховете на Спаска Гацева…
Ами те са понякога чепати, подскачат на един крак, направо я карат през просото, не увъртат, думите им са свързани накъсо, чак искри хвърчат… Първо си казах – ама как може такова нещо… А после видях, че може.
А после усетих, че се връщам по няколко пъти да прочета едно и също стихотворение, защото някой образ се е хванал за мислите ми като малко дете и не иска да ме пусне, и аз го пренасям на гръб през страниците, после се връщам да го видя пак на неговото собствено място… Странно четене на книга беше това четене, и всякакво друго, само не скучно…

Препрочетох книгата два пъти, три пъти. Образът й се оформи пред мен, израсна.
Не бяха само чепати стихове на чепата бабичка, която се оправя и със смъртта, и с раздялата, и с живота, оправя ги и ги слага на местата им.
Присъствието, което усетих в стиховете, е на една голяма личност. Впечатляваща, драматична, способна на едри жестове. Буди в мен уважение и радост. Толкова много радост и от живота, и от смъртта има в тази книга… Противоречива и динамична, поезията й се движи бързо като летни облаци преди буря.

Живях. Незнайно как. Но оживях.
И душно беше. И въздушно беше.

Тази поезия ми е много близка с тъгата си. Голяма, постоянна като фон или остра като единствен лъч светлина, който си пробива път точно в мига на залеза.

Има още →