Добър дракон

Пиша това, за да отбележа нещо, заради което съм доволна от себе си.
Намислих си и си направих нещо като плот, върху който да подреждам пъзели.
Досега използвах чертожната дъска на Иво, но тя е тежка и размерът й е 50/70 сантиметра, а понякога ми трябва малко по-широко пространство.
Намерих си един дълъг тесен кашон, скроих го (щом тази дума се употребява за дърво, значи сигурно може и за картон от кашон), залепих го с горещ силикон – на два слоя, за да стане по-здраво, облепих го с хартиено тиксо и готово. Може да се подобри, но бързо се изморявам, а и така също е добре. Размерът му е 75/75, чудо и половина!

Подредих един квардатен пъзел и да, работи.
Не е кой знае какво, но за мен е нещо.

Феички

Когато изсипахме всичките тези малки парченца и започнахме да ги разделяме в кутии (крайчетата, парченцата със странна форма, всички останали – с лицето нагоре и малко по малко – по цветове), то изглеждаше отчайващо – от къде да започне човек и кога ли ще приключи.
Камината ми топлеше гърба. Нощем лампите хвърляха отблясъци, но ние не се предадохме.
Подреждахме всеотдайно и ето – за две денонощия без малко картинката светна.
Последното парченце беше паднало на земята, и каква радост, като го намерихме!
Любимо време на любимо място, Коледа при кака 🙂