Аз съм радетел на радостта.
Бройте ме в нейното опълчение.
Дърветата пускат зелени листа
и това е от огромно лично значение.
Аз съм свидетел от първия ден,
от втория, от третия, от сутрин до свечеряване.
И участвах в топлото и в студеното,
в което изчезва и в което остава.
Очевидец съм, и каквото знам – знам.
Беше тъмно и дяволско, но ето, просветна.
Като застъпник на пролетта аз бях там,
и запомних, и казвам, и не ще се отметна.
Всяка пролет някой се съмнява
в компетентността на цветовете.
„Подраняват!“ или „Закъсняват!“
Или едновременно и двете?
„Ами ако падне сняг?“ „Или
ако вихър някакъв се вдигне?“
„А ако изобщо не вали!“
Ами ако пролет не пристигне?
„Ама че година!“ Всеки път.
Дъжд, поледица, вихрушки, суша…
А пък цветовете си цъфтят,
нашето мърморене не слушат.
Всеки цвят гайлето си бере,
но не се отказва и успява.
Аз работя друго, но добре
ще е също като тях да правя.
Днес няколко пъти минах край този бадем, и чак ей сега погледнах към него и видях.
Сетих се за едно старо стихотворение:
Когато цъфнаха бадемите,
една въздишка – от големите,
от немите, от най-разкошните –
се претъркули по небето.
Олекна въздухът, и хората
си разсъблякоха умората
и страховете – полунощните.
И се усмихнаха. И ето:
след ден ще се завърне зимата,
и междучасието в климата
ще свърши. Ала до тогава
ще си припомним лекотата,
с която вкусно се целувахме.
Скръбта, с която се сбогувахме.
И нежността – че продължава.
Ще си разпролетим сърцата –
заради храбрите бадеми.
На 23 март в Софийска градска художествена галерия
ще имаме концерт.
Ще изредя причини.
Защото така ще отбележим 12 години от най-първия ни концерт.
Защото е Първа пролет. Как пролетта се изхитрява и всяка година е първа? NB Да проуча въпроса и да взема пример.
Защото заглавието на концерта пак, както преди 12 години, ще бъде „Да вярваш в пролетта“, а аз вярвам. Колкото повече е пролет, по-силно вярвам. А най-силно вярвам, когато още или вече не е пролет. Замени „пролет“ с „любов“, същото нещо.
Защото много обичаме тези песни и тези концерти и ни е хубаво да се съберем и да ги преживеем отново.
Защото си искаме публиката, да си я видим и да се радваме заедно.
Защото от лоши новини така сме се смачкали, че имаме нужда да отделим време за нещо вечно (вж „Първа пролет“).
Защото всичките песни от концерта и от всички концерти са ни антивоенни и про-мирни, любовни, усмихнати и прегръщащи.
Защото имаме нужда от почивка.
Защото трябва с всички сили да правим добри неща един за друг, за да пооправим баланса на тоя свят.
Нещо взех да се отплесвам, затова хайде делово и сухо:
„Джазът пее на български“
ДА ВЯРВАШ В ПРОЛЕТТА
концерт за 12 рожден ден на проекта
на 23 март от 19 часа
в Софийска градска художествена галерия, ул. „Ген. Гурко“ №1
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи
Билети: 20 лв, на касата на галерията
Ето ни и на картинка.
Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!
Да има.
Така добре ги бях снимала, и ей сега по грешка изтрих снимките. Вторият път не е като първия.
Трябва да се повдигне вече и този въпрос.
Предишните години нямах достатъчно ток за мартенички, но сега май ми се правят…
И понеже интересът ми към плетките на този етап е напълно платоничен, викам, дай да врътнем едни плетени мартеници. Лесно е, бързо става. Виждала съм някъде такива, пробвах – мога ги.
Подходящи са за момичета. Има време до Първи март, може да направя още. Прави ми се нещо мъничко.
Не искам да говоря за това, за което искам да говоря.
Затова гледам света и мълча, и това добре се вижда по блога.
Край къщи и вкъщи
Всеки ден я наблюдавам и видях как от малка твърда пъпка се превърна в огромна оранжеворозова прелест. Цветът става все по-голям и светъл и ненагледен.
Тази роза цъфти до много късна есен и когато дойде първият силен студ, остава, както той я е заварил. Последните цветове стоят с месеци, без да доразцъфтят и без да увяхнат, като восъчни.
Но има много време до тогава.
Сега празнуваме Цвят Първи.
Толкова ми беше мъчно, че тази година може да не видя рапицата…
Но аз живея в Стара Загора!
С правите улици, с далечния хоризонт.
От горе, от „Жельо Диманов“ (не й знам новото име) видях чак извън града рапицата как свети ❤
Мария Донева 