На 14 септември от 18 часа с Елена Панайотова ще бъдем в шатрата на издателство Жанет 45 – шатра 19 и ще ви очакваме с нетърпение, да се срещнем и да се радваме заедно. За приказките, за лятото и морето, за любовта, а също и безпричинно, просто защото се виждаме.

На Първи юни може да се видим в Брюксел – как звучи само, а?

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

1 юни 2024 г., съботa GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles 10:00 ч. – Мария Донева, по повод деня на детето – среща с една от най-чаровните и обичани детски писателки.
11:30 ч. – Ирина Папанчева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
12:30 ч. – Тодор П. Тодоров, носител на специалното отличие на Наградата за литература на ЕС, автор на романа „Хагабула.
14:00 ч. – Среща с преводачките Анжела Родел и Мари Врина. Модератор на срещата ще бъде Гергана Панчева от литературна агенция „София“.
15:00 ч. – Дамян Дамянов – художникът, който облича българските книги.
15:30 ч. – Гостува Емине Садкъ. В разговор с Невена Дишлиева от издателство ICU за „Керван за гарвани“ и неговата навременна поява в българския литературен пейзаж.
18:00 ч. – Гостува Елена Алексиева, която ще разкаже повече за романа „Вулкан“.

2 юни 2024 г., неделя GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles
11:00 ч. – Веселина Господинова представя проекта „Баш майстора завинаги“.
11:30 ч. – Гостува Оля Стоянова
12:30 ч. – Светлозар Желев представя сборника „За книгите и четенето“.
14:30 ч. – Христо Пацов представя книгите на издателство „Потайниче“.
14:30 ч. – Светлозара Кабакчиева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
15:30 ч. – Радослав Бимбалов и романа му „Екстазис“.
17:30 ч. – Иван Ланджев ще говори за сборника „За неизбежната случайност“.

На 30 май от 18 часа ще бъда на шатрата на Жанет 45, за да се видим най-после! С Елена Панайотова ще размахваме „Писмото на мравката“ и ще даваме автографи.

*

На следващия ден Елена ще може да бъде забелязана в Русе на Понтона.

*

Ще я познаете непременно! Оглеждайте се за човек, който може да рисува така:

На 17 от 17,30 ще имаме среща в библиотеката;
а на 18 от 10.30 ч. и 13.30 ч.  ще имаме две срещи, с деца.
Всичко това – във фоайето на втория етаж.
Още от сега се радвам!

Премиерата ще бъде на 16 април от 18 часа във фоайето на Операта, на втория етаж.
Красимир Лозанов ще дойде да сподели важни и проницателни мисли. И ще празнуваме и ще имаме час-два подранило лято.
Моля, заповядайте!

Станаха 14 години, откакто започнах да пиша тук разни неща. През това време епохата на блоговете поотмина, социалните мрежи ги изядоха, но аз все още съм тук.

През последната година много неща се случиха и много неща се промениха за мен и в мен. То си личи по блога. Пиша по-малко, а част от написаното се отнася за конкретни хора и изобщо не стига до тук. Преводите също най-напред трябва да бъдат публикувани в книга и чак след това може нещичко да споделя. Спрях да шия играчки, така че шарените снимки на мишоци и мушмороци също изчезнаха. Скоро не сме имали концерти с „Джазът пее на български“. Имаме куп концерти „В света на операта“, но за тях няма нужда да пиша покани – предназначени са за ученици и билетите сами се продават. Същото важи и за срещите с читатели – този месец от 20 срещи само за три ще споделя плакат и ще поканя публика – на 8 април в Самоков, на 16 в Стара Загора и на 17 в Шумен; другите са в градинки и училища.

И какво остана? Линкове към статиите в „Сега“ и към епизодите от подкаста. По някое стихотворение. По нещо за новите книги.

И пак, милото блогче си има верни приятели.
Още колко неща има да стават, и всичко да се променя.
Нямам търпение.

Ето една снимка от днес, от ДГ „Българче“. Няма да коментираме коса, хрема, температура и т.н.
Аз обичам надписа ПРИЯТЕЛ.

На 8 април от 17,30 часа в библиотеката.
Ето ТУК е връзката към събитието във Фейсбук.
Миналия път, когато бях в Самоков, не усетих кога са минали цели два часа. И беше толкова хубаво, че имах чувство, че съм сънувала. Нямам търпение пак да се видим!

В красивия Пловдив, и то само след 5 дни!

Събитие от Литературен Салон „Spirt & Spirit“ Пловдив
В Петното на Роршах • Petnoto na Rorschach от 19 часа

Мария Донева ще застане под светлината на прожекторите в клуб Петното на Роршах, за да чете свои стихотворения и да сподели няколко грижливо подбрани тайни за себе си и света.
Очи в очи с публиката. Звънко, каквото е присъствието ѝ. Честно. Иронично. Деликатно.
Както само поезията ни разкрива.
Заповядайте!
Входът е свободен.

Имам нова книга. На 19 февруари ще излезе от печат любовната поема „Писмото на мравката“ с нечувано красиви илюстрации от Елена Панайотова, със знака на ИК „Жанет 45“ и с нещо важно за казване на хората, които искат да се влюбят и на хората, които вече са се срещнали и ще се обичат цял живот.

Ето:

По този повод ми дойде на ум нещо. Проверих и да, вярно е. Гледайте сега какво съвпадение се случи при мен.
Първата ми книга в Жанет 45 „Има страшно“ излезе през 2005 – преди 19 години.
От тогава до сега, заедно с мравката, съм написала 19 книги, издадени там.
А също станаха и 19 книги на Джулия Доналдсън, които съм превела и са излезли в Жанет 45.
19 – 19 – 19! Чудо!

Обаждам се мигом на Гери да й кажа за съвпадението и да я питам кога да очакваме новата книга, а тя ми вика: Преди малко проверихме. Ще излезе на 19 февруари!

Едно голямо и празнично чувство ме е обзело и съм толкова благодарна. Искам да кажа на Божана Апостолова и на Манол Пейков колко важно е за мен, че толкова години работим заедно, точно с тези колеги и приятели.
Хайде, още пет пъти по толкова, и после ще видим 🙂

Получих покана да отида в Бургас.
Поканата беше в бутилка заедно с охлювчета и мидички от бургаския плаж, и беше толкова чаровна и прекрасна, че ето ме на, в петък ще бъда там!

Община Бургас, Регионална библиотека „Пейо Яворов“ и
издателство Жанет 45 Ви канят на среща с Мария Донева, която за първи път гостува в красивата и уютна бургаска библиотека – Регионална библиотека „Пейо Яворов“.

Ще чуете стихотворения от нейната последна книга „Боядисвам в бяло лятото“ и може би от други нейни любими книги. Ако се падне да е мразовит февруарски ден, отидете да ви стоплят думите на Мария Донева и Антон Димитров.

Очакваме Ви на 16 февруари, петък в 18:30 часа в Център за съвременно изкуство и библиотека Бургас.
Вход свободен!

В един ноемврийски безрадостен ден,
градът се събуди от сън уморен.
Той трупаше тази умора отдавна.
Не беше приятна, не беше забавна.
По-тежка и грозна от кал по ботуша.
Градът потрепери. – Дойде ми до гуша!
Дърветата скърцаха с клони корави:
– Откакто се помним, стърчим тука прави.
И къщите охнаха: – Писна ни вече
от студ и от зима. Безкрайно далече
е Коледа. Толкова ни се празнува,
а все едно Коледа не съществува.
А по документи все още е есен!
Животът усеща се безинтересен.
Досада и скука. Кога ще ни мине?
Дали сме останали без витамини?
И дъжд, и мъгла. Може грип да ни хване.
А може и нещо по-лошо да стане.

Какво да направи един тъжен град?
Да тръгне на път, без да гледа назад?
Или да се прави, че нищо му няма?
Или да направи от зимата драма –
да легне, да рита… или да стачкува?
Нали ще му кажат: – Недей се преструва.

– Вкопан съм в основи, димя със заводи,
по моите улици диша и ходи,
живее си градското ми население.
Създава ми грижи, но и настроение.
Такива са меки, и топли, и малки,
със чанти, със чаши и със химикалки,
на токчета, боси, с коли, със колички.
Дори не си спомням кои бяха всички.
Човечета дребни, закътани в мен.
Започвам да мисля, че съм уморен,
че съм натъжен, разтревожен и плах,
защото по цял ден се грижа за тях.
И нощем ги пазя, под покрив ги крия.

Дали, ако имаше как, със магия,
за месец поне да изчезнат от тук,
да спрат да ме цапат, да правят напук,
да викат, когато на мен ми се спи,
без никой обяви по мен да лепи,
без някой злодей да ми реже дърветата,
без някой левак да разваля паветата,
дали щом за месец остана без хора,
ще се отърва от тъга и умора?

– Обмисляш го просто тъй, хипотетично?
Или е конкретно и искрено-лично?

– Кой пита? – градът изненадан подскочи
и сам си разби тротоарните плочи. –
Досаждат ми хората и си мечтая…
Но аз съм съвременен град и си зная,
вълшебствата не съществуват наистина,
магията в приказките е измислена.

– А има във тебе сто библиотеки!
Магията не е достъпна за всеки,
но ако понякога книги четеш,
ти сам ще научиш и ще разбереш:
възможни са, случват се и чудесата.
Е, искаш ли да ти се сбъдне мечтата?

– Но кой ми говори? Защо не те виждам?

– Защото не гледаш! Не ти се обиждам.
Кой би забелязал сив плъх като мен?
Аз имам причини да съм спотаен.
За тебе съм нищо. Но все пак съм нещо.
А лошите хора ме мразят горещо.
Преследват ме, тровят ме. Няма да спрат,
докато един по един не умрат
горкичките плъхове. Малките плъхчета,
от първия дъх чак до сетните дъхчета
не знаят какво е да си поиграят
на воля. Плъхкините също не знаят
покой, и в разплаканите им очи
тъга и умора и ужас личи.

– Кошмар! Та това е направо война!

– Да, бойно поле от стена до стена,
от покрива – в избата – чак до канала.
Но моята нация е оцеляла,
защото сме умни и книги четем.
Аз скоро открих как да се отървем,
но твоята помощ е необходима.

Градът се зарадва: – Спасение има?
Кажи как да стане? Какво си решил?

– Преследван, убиван – не бих аз убил.
Не искам да бъда проводник на злото.
Решение мирно потърсих, защото,
макар и живял във гонения, в страх,
не искам да бъда жесток като тях.

– Какво да направим? Ти много ме трогна
и аз с удоволствие ще ти помогна.

– Открих една малка невинна магия
за местене. Ще се избавим от тия
човеци, без даже те да разберат.
Довечера, след като кротко заспят,
ще идем с мишленцата ми на площада
и после, без никой човек да пострада,
след като прошепна две думи вълшебни,
ще видим как хората стават по-дребни,
без нищо да чувстват, те ще се смалят
до степен – да могат да се поберат
във кукленска къщичка, в точен макет.
Направихме всичко това по-напред,
огледахме всеки площад, всяка къща,
дори катедралата има я, същата,
училища, кметство, тролеи, колички.
С усилия общи направихме всички
съвсем като истински, само че малки.
Столове, легла, залъгалки, запалки…
Отне ни години, привършихме днес.
Кажи, проявяваш ли ти интерес?
Остават ни две-три финални поправки.

– И хората просто ще станат на мравки?

– Да, както преди ще живеят, обаче
огрени от слънце с размер на петаче,
в изкуствена, но безопасна среда.
Но ти ще помогнеш ли? Казваш ли „да“?

– Добре, но какво се изисква от мен?

– Не много. Ти вече си предупреден.
Щом видиш, че хората вече ги няма,
не трябва да правиш от случая драма.
Живей си, почивай си, отпуск вземи.
На мирно и тихо по цял ден дреми.
Но трябва грижовно да бдиш над макета
и над омагьосаните човечета,
докато не свърши магията. Тя е
за кратко. И точно един месец трае.
А ние ще бъдем цял месец рахат,
и мисля да тръгнем по белия свят,
да се насладим от сърце на простора,
да идем на място, свободно от хора.
Ще водим живот без опасности вече.
Щом се размагьосат, ще бъдем далече.

– Това ми звучи извънредно добре!
Цял месец… и никой да не разбере.
И те ще се върнат, а вие – не. Значи
тук няма да има зловредни гризачи.

– Зловредни? Така ли?

– Прощавай, сгреших!
Не бих те обидил нарочно. Не бих!
Довечера действаме! Ами макета?

– В момента, насред кабинета на кмета
сглобяват го плъховете инженери.
След месец, щом кметът ей там го намери,
ще се изненада, и, може би, може
в музея пред хората да го изложи.
Това е за сбогом, прощалният дар!

– Подарък за мен, ей така? Ти си цар!

– Не, град най-любим и обичан си ти! –
плъхът, просълзен, изведнъж се смути. –
За нас занапред всичко ще е различно.
Усещам, че вече ми е носталгично.
Така ще ми липсваш… любимо градче.

Без думичка повече да изрече,
подсмръкна, а после, навирил мустак,
се фръцна и тръгна. Но върна се пак
и каза: – Довечера, без да слухтиш,
ти трябва дълбоко и дълго да спиш.
И ще се събудиш на другия ден,
от хора и плъхове освободен.

Как стана магията? Лесно ли беше?
Градът не разбра – той старателно спеше.
Събуди се – тихо. Каква тишина!
По-плътна и здрава от градска стена.
Надникна във кметството. Във кабинета
на дългата маса стоеше макетът.
Градът го разгледа отблизо под лупа.
Видя как тълпа на площада се трупа,
как тичат децата, и всеки работи,
една малка котка ей там се окоти,
във мънички тенджерки бобче варят,
по-ситни от мравчици хора вървят,
и всички живеят нормално, културно,
най-обикновено, но миниатюрно.

– Получи се! Стана! За пръв път – почивка!
Една тънка беличка снежна покривка
сега ще си метна и ще си доспя.
И без изненадата им да търпя,
и без да ми цапат чудесното бяло.
Ноември започна с досадно начало,
но малко преди да приключи, накрая,
без хора, без плъхове, аз съм във Рая!

Заводите кротко си спряха машините.
Престанаха дим да издишват комините.
Потънаха къщите в дрямка безгрижно.
Стрелките часовникови неподвижно
застанаха мирно и времето спря.
Градът топло чело в небето опря,
във снежни чаршафи спокойно се мушна,
потъна във сън и дърветата гушна.

Събуди се бодър, почти като нов,
за радостни срещи и празник готов.
Блещукаше сняг, недокоснат от стъпки.
Града го полазиха някакви тръпки.
Врабчетата клюмат от глад, без трошица.
Училища тъмни, без жива душица.
Замръзнали пътища, пусти, без трафик.
Безлюдно… А Коледа идва – по график!
Декември е, а без искра от украса.
Без лампички и без сребриста пластмаса.
Без коледни песни, без ярки реклами.

– Ах, онзи вълшебен плъх май ме измами!
Къде са ми хората? Искам децата!
Мъжете с ботуши, жените с палтата!
Кутии с подаръци, панделки златни.
Задават се празници, но неприятни.
Къде са ми хората!

После се сети.
Надникна. Макетът във кметството свети.
Жужи от мелодии. Май го огря
пожар? Не, една подранила заря!
Във малката църквичка мигат свещички.
Рисуват се картички с цветни боички.
Ботушките тупкат към бели пързалки.
И весели бебета с майчици малки
посрещат във къщите малки бащи.
В камините огънче топло пращи.
Невидими ангели тайно надничат.
И всички са заедно и се обичат.

Градът си избърса окото с ръкав.
Внимателно, бавно изправи се прав.
Нави си часовника горе във кулата.
Видя термометъра – точно на нулата.
Видя календара. Добре. Бъдни вечер.
– Е, време е. Свършва магията вече.
Починах си. Стига. Прибират се скоро
любимите, топлите, моите хора!

А после добави, стаил нежно дъх:

– Дано си добре, мой магически плъх!

Това беше най-милият възможен финал на трудовата ми година.
Така се случи, че в галерия „Байер“ беше подредена най-пъстрата изложба (вж. снимките по-долу). Имаше смях, сълзи, прегръдки, бонбони, плюшена котка и истински кавалджия от ансамбъл „Загоре“. Здравко си беше Здравко, а централният букет съдържаше чушки, мохито, коледна украса и шоколад. Толкова много мисли и чувства имам, а всичките се съдържат в една дума.

Благодаря!

Снимките, единомислието и приятелството са ми от библиотека Родина, със съдействието на издателство Жанет 45 и Хеликон.

Слагам един тон снимки, нека да има!

Ще дойде Здравко Георгиев за подкрепа и ведро настроение, любимата библиотека „Родина“, Таня от „Хеликон“ ще донесе планини от книги, просто не може да не се получи добре.
Моля, заповядайте!

На 13 декември от 13,30 часа
в Държавна опера Стара Загора ще има концерт – „В света на операта“.
Ще участват камерен оркестър с диригент Мирослав Георгиев
и оперните артисти Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев и Живко Добрев.
В програмата са включени изпълнения от „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“, „Лакме“, „Любовен еликсир“ и „Кармен“.

Програмата е замислена така, че да бъде искрящо красива, весела, очарователна, и да бъде представяна пред младежка аудитория. Да бъде омагьосваща, подкупваща, да спечели публиката дете по дете.

Знам го, защото имам щастието да водя този концерт.
На репетициите попивам всеки звук и всяка дума.
Стъпвам на педя над земята, защото по време на репетиции съм единственият зрител и чудото се сътворява пред моите очи.
За тях може да е работа, изработване на детайли, фрази, техника. Те си знаят. За мен е чудо.

Изобщо не знам дали билетите не са продадени за 13 декември, нямам никаква комерсиална мисъл, просто споделям щастието си с вас.

Снимката е взета от сайта на операта.

Книгата дойде! Посрещнахме я и празнувахме заедно в София, Русе и през Горна Оряховица във Велико Търново.
Казвам на Иво – всичко беше супер, а той ми вика – нормално, това ти е минимумът.
Хайде, все така да е! На добър час на книгата.
Събрах снимки от приятелите, от фейсбук и от моя телефон, да си ги сложа тук като съкровище.

София

Русе

Горна Оряховица и Велико Търново