През юни лятото е младо и се усеща безсмъртно.
Но още от началото на юли започват да ме тревожат мисли за края му, краткостта му е остра до непоносимост.
Затова са ни нужни утехи. Още повече ще ни трябват през септември.
В края на седмицата след рождения ми ден с неуморната и чудесна Мона Чобан сме намислили да направим една хубава работа.
Ще го наречем за краткост и яснота „Ателие за творческо писане“, а по същество ще бъде почивка за душата и занимавка за ума, и радост за сърцата за хора като нас, които обичат да пишат.
Ето я официалната покана на сайта на Артел 13. Тя е кратка, ще я опиша по часове, като наближи датичката.
Ето я поканата и тук:
Всеки пише както диша – 8-10 септември
Ателието ще бъде разсеяно и дълбоко несериозно. Ще играем литературни игри и ще разсъждаваме над задачи, които се решават не със смятане, а с фантазиране. Ще наблюдаваме конкретните неща и ще ги превръщаме в идеи, емоции и звук.
Писането е игра, в която правилата съществуват, за да бъдат нарушавани. Ограничение за възрастта няма. Ще работим с материалите, които всеки участник носи – въображение, грамотност, храброст да надникне в себе си и да каже здрасти на всички непознати, които го обитават.
Ще поработим и върху моделирането на готовите текстове. Пътят между това, което искам да кажа, и онова, което съм казал, понякога е дълъг, загадъчен и непреодолим. Ще се разходим и ще се насладим на гледките.
Сега, няма да ви лъжа.
Седмицата преди това на същото приказно място курс по писане ще води Господарката на Вселената Елка Стоянова; в седмицата след мен – любимата Ина Иванова.
Ако трябваше да избирам кога да се запиша да пиша и с кого да пия вино пред огъня вечер… ох, бих поставила себе си в топ 3, може би на почетното трето място. Ще се излея в бронз, ако трябва, в някакъв момент даже!
Дадох ли ви тема за мечти?
Мария Донева 