🙂
Честит рожден ден, любимо мое!
14
Tag Archives: Иво
Вятърна въртележка
Не обичам да отказвам. Мога, но не ми е приятно.
Дето се вика, ако бях жена, все бременна щях да си ходя.
Не, сериозно, ако ненавиждам нещо, това е да отказвам на добрите и разумни желания на детето си и мисля, че всеки родител ще ме разбере.
А моят син обикновено иска смислени неща, и винаги е бил грижовен към околните.
Затова едно от най-тъжните неща за мен е било, когато се е налагало да му отказвам, и то по тъпи причини, например защото не съм имала пари за нещо.
Когато той беше на три години, живеехме в София, на „Цар Асен“, близо до НДК, и всеки ден се разхождахме в района. Все така се случваше, че когато дребния е поискал да му купя въртележка от ей този дядо, все нямах пари.
А правото на игри е свещено право на всеки бозайник!
В неделя се сетих за това и с мислене и опити стигнах до истината, как се прави такава въртележчица. Много е лесно!
Трябват едно квадратче хартия, една карфица и една сламка, може и парченце гума за триене, за да се забие в карфицата и да я задържа да не пада.
И после вече можеш да си играеш с формата, материалите и цветовете и да си го усложняваш, но принципът е този. И можеш да закрепиш въртележката на колелото си или до вратата, за да я върти вятърът при отваряне и затваряне, или в саксиите на терасата, или където си искаш – то си е твоя работа какво ще правиш 🙂
А при въртене издават весел звук! 🙂
Момчето си отива
Като беше малък, в автобуса Иво винаги сядаше на седалката до стъклото, за да гледа навън.
Аз винаги му го отстъпвах, макар че това е моето място, ама нали, майка, дете, това-онова… нека гледа!
Абе напоследък няколко пъти пътуваме с рейс, това дете взе да ми прави път да мина и да седна аз до стъклото.
От къде се появиха тия добри обноски? Къде изчезна интересът му към околния свят?
– Дребен, не искаш ли да седнеш до прозореца?
– Да бе. И къде ще си натикам краката? Така поне мога да ги опъна на пътеката.
Той не се побира вече…
Няма да мога да дойда
На 3 декември, в петък, ще раздавам автографи в новата книжарница на Хермес в Стара Загора.
Иво ме пита:
– От колко часа?
– От 6 вечерта, в новия мол.
– Може ли да дойда, може ли?
– Естествено, маменце, даже много ще се радвам! Тъкмо си първа смяна и няма да се налага да те освобождавам от часовете.
– Фак, аз съм първа смяна! Няма да дойда…
– Защо?!?!?!
– Защото и без това съм свободен.
🙂
Порно
Изучаваме новата си придобивка – цифрова телевизия. Откриваме, че има десет канала за възрастни.
– Че с какво толкова разнообразно могат да ни изненадат… цели десет порно канала?! – наивно се чудя аз.
Иво изказва предположение:
– Може би са снимали различни хора?
Джони
Иво ме запознава с невидимите си приятели:
– Това е Джони Пръчката, той е куче. Онзи там също е куче, и той е Джони Пръчката. Другият и той е Джони Пръчката.
– Те колко са?
– Много.
– И всички ли се казват Джони Пръчката?
– Да – отговаря ми той.
После се поправя:
– Само най-малкият има друго име, той е Джони Пръчицата.
❀
Липсва ми Едно време…
История за стотинки
Пред пожарната в Стара Загора открай време има фонтан, кога с червени рибки, кога без.
Минаваме от там с хлапето, на има-няма три години. Той се залепя за водата и пита:
– Защо на дъното има парички?
– Ако хвърлиш вътре стотинка и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне – обяснявам аз.
– Може ли да хвърля, може ли да хвърля!
Давам му една монетка, той я хвърля вътре и започва да вика:
– Сбъдна се! Сбъдна се!
– Ъъъ.. а ти какво си пожела бе, маме?
– Да хвърля една паричка!
Моят герой
Имаше едни времена, когато нямахме пари. Да не обяснявам, но нека се разбира буквално – нямахме.
Отиваме на разходка двамата със сина ми, тогава на почти 4 години.
На едно място виждаме цветя, и между тях – рози.
Най-красивите възможни, от кадифе, само че истински.
Eдната струва почти колкото пет хляба, без две-три филийки. Няма какво да кажеш.
Отминахме, аз май се пообърнах да ги видя пак.
По едно време хлапето си измъкна потната ръчичка от пръстите ми и хукна на някъде.
Като се върна, ми подари едно паднало листче от моите рози.
🙂
Мария Донева 