Липсва само снимчица от четенето на стихотворения, но вие ще си го представите 🙂

В тъмносиния лес с трепетлики плашливи
със листа шумоли омагьосан дъбът.
Нощем билки косят зайците работливи
и вълшебнически думи под мустак редят:

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Все ни е едно дебне ли ни враг!
Трудим се в захлас в най-ужасен час
и вълшебните билки търсим пак.

А дъбът страховит нещо шепне в мъглата.
Странни сенки димят над зловещи блата.
Зайчетата косят тръните и тревата,
плашат се и все по-бързо пеят песента:

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Все ни е едно дебне ли ни враг!
Трудим се в захлас в най-ужасен час
и вълшебните билки търсим пак.

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Твърдо вярваме в древната мълва:
всеки става смел щом коси умел
в най-ужасен час тайната трева.

Нас не ни е страх! Нас не ни е страх!
Всеки става смел, храбър като лъв!
Този подвиг наш дава ни кураж –
щом косим трева даже в час такъв.

🙂

Ето го чудесният оригинал! Опитах се да преведа думите, моля за великодушие. 🙂

Снощи поемата за заека имаше официална премиера.
Дойдоха много хора, много повече, отколкото очаквах и се надявах.
Дойде моето сладко семейство, и това е страхотно, защото и в поемата се говори за семейството.
Беше топло и беше хубаво. Сега в къщи ухае на лилиуми, в хладилника има моркови и поостанала мента, а в сърцето ми – желание да пътувам и да говоря, и да се смея.
Мечтая си за новата книга. Чудя се какво да правя с този заек. Имам няколко много обещаващи идеи за него. Продължавам да се вълнувам.
Ето тук, в блога си, Николай Колев е разказал много мило за снощи.

Благодаря!

🙂