По време на живота си човек среща неща, на които успява да устои.
Но срещат се понякога и неща неустоими.
Ето пример за неустоима красота и веселячество:

шиенето на зайчета от чорапи 🙂

Човек просто не може да има такива уши. Поне у нас не – продължи Пипи, след като поразмисли малко. – В Китай е по-друго. Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво. Е, разбира се, за самите уши не  ще да е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше. Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се казваше Хай Шан. Да можехте само да го видите как тичаше сутрин рано на работа! Хай Шан пристигаше винаги бегом в последната минута, защото обичаше да си поспива сутрин и не можете да си представите колко беше сладък, когато тичаше и ушите му се развяваха  подир него като големи жълти корабни платна.

Направих ги вчера следобед, точно преди да тръгна за старозагорското представяне на „Перце от дим“.
Мина добре, хубаво, с приятели, после в къщи ядохме торта…
Събуждам се сутринта, и що да видя?
Тези двамата, приготвени, сложили шаловете, хванали се лапа за лапа, стоят и ме гледат.
– Вие къде така?
– Готови сме да отиваме в София!
– Какво ще правите там?!
– Ти снощи не ни взе в библиотеката, но не си мисли, че ще ни оставиш да те чакаме тук, а ти ще ходиш в София без нас. И ние искаме на премиера! И ние искаме в „Гринуич“ в понеделник от 18,30! И ние искаме при децата!
– Че тук лошо ли ви е?
– Къде тука има деца? Ти тоя дългуч Иво за дете ли го мислиш!
И заекът с шала вика на другия заек:
– Няма какво да я питаме. Идвай да се напъхаме в раницата на точки и ще чакаме там.

Това е положението, предупредих ви.

до пълно и окончателно захаросване!

в тоя живот 🙂
Ето тези двете ги направих в петък във влака, и още вечерта си хванаха пътя.
Лилавото тръгна за Свищов, а розовото ще ходи в Австралия.
Искам и аз, ако не в Свищов, то поне в Австралия!

Снощи направих още три зайчета, още не съм ги снимала, къде ли ще отидат те?