И (тигърът), като каза, рече: Хм.

Тутакси си намериха осиновители и се разбягаха.
🙂

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

На снимките – Жоао и Силвия Плат.

Видрата не е блатна.
Това е  марсианска пустинна видра, болна от еризипел (червен вятър).

Освен това живее в Петрич.