На 13 декември от 13,30 часа в Държавна опера Стара Загора ще има концерт – „В света на операта“. Ще участват камерен оркестър с диригент Мирослав Георгиев и оперните артисти Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев и Живко Добрев. В програмата са включени изпълнения от „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“, „Лакме“, „Любовен еликсир“ и „Кармен“.
Програмата е замислена така, че да бъде искрящо красива, весела, очарователна, и да бъде представяна пред младежка аудитория. Да бъде омагьосваща, подкупваща, да спечели публиката дете по дете.
Знам го, защото имам щастието да водя този концерт. На репетициите попивам всеки звук и всяка дума. Стъпвам на педя над земята, защото по време на репетиции съм единственият зрител и чудото се сътворява пред моите очи. За тях може да е работа, изработване на детайли, фрази, техника. Те си знаят. За мен е чудо.
Изобщо не знам дали билетите не са продадени за 13 декември, нямам никаква комерсиална мисъл, просто споделям щастието си с вас.
Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.
Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.
Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.
На 9 ноември от 19 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора ще бъде премиерата на най-новия спектакъл на детската школа към операта. „Фантастичното дюкянче“ е балет от Росини и Респиги, но нашето представление ще бъде не само балетно, а и театрално-музикално.
Написах либрето и текстове за песните, така че да има възможност за изява и за децата от актьорската и вокалната школа. Бях готова в края на август. Премиерата ще бъде само след няколко дни!
9 ноември /четвъртък/ 19.00 часа, сцена Опера
ФАНТАСТИЧНОТО МАГАЗИНЧЕ за деца
Премиера
Балет по музика на Дж. Росини/Оторино Респиги Хореография и пластика Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов Вокален педагог Инна Андреева Текст и сценична адаптация Мария Донева режисура Жасмина Чолакова
Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора
Билети се купуват от касата, а също и онлайн от ТУК.
Дали е дюкянче или магазинче – има различни философски школи. Аз не знам, изобщо не ме питайте! 🙂
Следващият концерт от поредицата „Музика без граници“ в Държавна опера Стара Загора ще бъде в събота вечерта, на 20 май от 19 часа. „Concerto Amorozo“ ще бъде нещо невероятно. Петя Петрова и Симона Кодева ще представят виртуозни арии и дуети от опери на Росини, Глук, Моцарт и Делиб. На пианото ще бъде Мирослав Георгиев. Програмата е подбрана много смело. Тези произведения се изпълняват рядко, да не казвам никога, защото изискват огромен талант, върховни изпълнителски възможности, опит, техника, подходящ партньор, подготвена публика. Някои от партиите са писани за свръхвисоки мъжки гласове, каквито рядко се срещат в природата, а откакто е прекратена ужасяващата практика да се кастрират момчета преди ангелските им гласове да мутират, просто няма кой да ги изпее. Затова в наши дни ролите на Арсачe, Танкред, Орфей се изпълняват от жени. Симона и Петя имат златни гласове, а пък аз имам златния шанс да участвам в концерта – ще разказвам по нещо за произведенията и ще включа хубави стихотворения между музикалните изпълнения. Това ми дава възможност да ходя на репетициите и да слушам, слушам, слушам. В събота концертът ще бъде изключителен. Не е за пропускане.
(снимката е от страницата на Петя Петрова във фейсбук)
Разказах за чудесния Джакомо Пучини и за неговата опера „Бохеми“. Смяхме се, плакахме и се възхищавахме на солистите. Рад Димитров направи снимки, ето няколко от тях. Благодаря!
Следващата среща ще бъде посветена на Джузепе Верди.
Днес в 16 ч. ще имаме среща в операта. С кого? С който дойде да гледа „Бохеми и пеперуди“ – ще разкажа за живота и творчеството на Джакомо Пучини и по-специално – за операта „Бохеми“. Ще участват солистите Симона Кодева, Тамара Калинкина, Борис Тасков, Иван Кабамитов и Ивайло Джуров, а на рояла ще ги съпровожда Наталия Шевченко. Подготвям се за този ден от месец и много се вълнувам. Искам да започне вече и искам да е минало! Приемам за добър знак, че точно днес получих три нови книги, от най-красивите на света. Животът ми ще бъде като тях. И днешния ден особено.
… беше пълно щастие! Аз така се чувствах, а тези неща могат да се усетят единствено когато са споделени. И Генко беше подбрал и изпя много трудни и емоционални песни, а Деница свири чудно, освен че изглеждаше като елф със сребърна рокля и толкова тънки крилца, че много хора може да не са ги видели, но те си бяха там. Същите песни те ги изпълниха много пъти специално и единствено за мен на всяка от репетициите, и аз още тогава знаех, че концертът ще бъде страхотен, но на сцената, с публиката, всичко стана друго. Както например човек си има акварелни бои, но без лист и вода няма картина; картината спи, сгъната вътре в боите, и чака са пийне водичка, да си поеме въздух и да се разгърне! Аз имах свободата да кажа наистина най-любими стихотворения и енергията така преливаше от думи в мелодия и песен, че я усещах как се движи между сцената и салона. Много благодаря, че избраха точно мен, да участвам в този празник. Радостин Димитров направи снимките.
Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни. Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там. Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате? Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.
Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера. А трябва да се разкаже. Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо. И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг. От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора. И отивам. Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там. Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл. Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!
Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса. Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета. Първо Уляна ми каза добре дошла.
Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!
После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя… – Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас! И точно така си беше.
Но това не беше всичко. Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето, запя Хорът на операта. Запя хорът.
А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата. После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме. Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там. „Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително. Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест. Аз наистина никога няма да забравя това. А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров. Тези мишки са родени с късмет, нали?
Издателска къща Жанет 45 и Държавна опера Стара Загора тържествено ви канят на 14 декември от 18 часа във фоайето на операта ПРЕМИЕРА „МИШКИТЕ ОТИВАТ НА ОПЕРА“ от Мария Донева илюстрации Кирил Златков със специалното участие на солисти на Държавна опера-Стара Загора Точно пет дни след излизането от печат на книгата, почитателите на поезията и на оперното изкуство в Стара Загора ще приветстват тази поема за малки и големи. Операта е изкуство за всички мечтатели, които искат да се насладят на красотата, силните чувства и божествената музика. Дори най-малкото мишленце попада под омаята на Кармен; на ангелските гласове на певците, на хора и балета, на картините и светлините. Операта е чудо, което се повтаря всеки път – и всеки път е съвсем ново, невиждано досега, сътворено само за публиката, която сдържа дъха си, за да не пропусне нито звук. Когато завесата падне, всеки от нас ще отнесе в сърцето си частица от тази магия. Заповядайте!
Пиша сега и знам, че този миг няма да се повтори. И знам, че утре ще прочета какво съм написала (не го трий!!!) и не, няма да го изтрия.
Любовен ден.
Защото беше горещо, но в един момент седях на една зелена пейка, гледах ружите, подухваше ветрец и настръхнах.
Защото пих кафе с майка и с нашата приятелка другарката Благоева в пълно разбирателство.
Защото имам повече любов, отколкото сърцето ми побира.
Защото.
И защото се прибрах далеч след полунощ от стадион Берое, от генералната репетиция на „Набуко“, защото Верди, защото Миленка и Яничка, защото Петя, защото бях между избраните;
и нямаше комари, а изтичах за бялото вино от хладилника – стадионът е точно до нашия блок, и от терасата светнах на Яничка с фенерчето, а тя беше сама на бяла седалка, насред Б от „БЕРОЕ“, защото режисьорът тичаше като луд по сцената, а Набуко е божествен в тази постановка,
Ето ви малко снимки от репетицията,представлението е на 8 юли, неделя, отидете, този живот не ви е даден само за глупости, направете още нещо красиво с него.
Защо да пиша за това? То няма как да се повтори.
Ако снощи не сте били в салона на операта, ще можете ли да ме разберете? Да си представите блясъка и настроението, чувството, че сме свидетели на нещо неизразимо красиво… Въодушевяващото, а в същото време дълбоко чувство, че си част от нещо огромно и интимно, привлекателно, нещо като
целувка?
Аз седях на стълбите (пропусни това изречение, пожарникарю, а ти, Боже на нарушителите, сложи десницата си върху главата ми и пази тази опера от злополуки, защото ние правим грешките си водени от любов, а не от злоба).
Седях на стълбите и бях на неподходяща възраст, за да правя такива неща, но останали билети просто нямаше, бях облечена неподходящо, пред мен пак на стълбите седеше един от градските луди, но един лош и агресивен, и настоятелно търсеше химикалка, та се наложи после да отида на едни други стълби, от другата страна.
Аз бях предупредена, че ще бъде изключително. Мисля, че всички в залата Знаеха, че това предстои, и очакването беше празнично и уверено.
Гледах репетиция на спектакъла преди около две седмици, преди премиерата, и тогава се влюбих, дори с прекъсванията и маркираните моменти… Но снощи…
Ето ме, снощи: следя текста, гледам приказката на сцената, музиката минава през мен и имам една-единствена мисъл:
ИСКАМ ВСЯКА ОПЕРА ДА БЪДЕ ТУРАНДОТ
Това няма смисъл, но ме е изпълнило отвътре, както когато си току-що влюбен и тялото ти е дреха, в която е облечено името на любимия ти човек. Едно такова чувство е, не пулсира кръвта ти, а името му. Усещането и представата и копнежът по него.
Копнеж.
Гледах „Турандот” и си мечтаех да не спирам да гледам „Турандот”.
Абе, кукувица.
Това е съвместна постановка на Държавна опера – Стара Загора и Държавен куклен театър – Стара Загора. Историята за Турандот е приказка и който се е сетил точно това заглавие да бъде представено и с кукли, е бил погален от ангел в този миг. Визията на спектакъла е цялостна, пълноценна, приказна и цветна. Всичко си е на мястото и детайлите, и мащабните фигури и форми, се допълват, пасват си точно.
Снощи спектакълът мина някак много бързо, динамично, на един дъх.
Диригентът ни събра и ни поведе. Все едно вървяхме през някаква приказна земя, която той познава превъзходно, и с музиката ни откри най-красивите места, позволи ни да погледнем от ръба на страховити пропасти, показа ни хора, които се влюбват, страдат и умират, ние все едно бяхме там – ох, ние наистина бяхме там, не в Пекин, но в Операта – и не можехме да помогнем, но преживяхме всичко и се върнахме, за да разкажем.
Всички казаха, че солистите са на световно ниво.
Аз мога да кажа – беше опияняващо красиво. Безупречно.
Но това са оценките на една смаяна Мария, която още си събира мислите, емоциите и фантазиите, и намира нови стъкълца и парченца от пъзел, каквито до снощи е нямала, нови преживявания и вдъхновения, и като след много бурна любовна среща се чувства изтощена, щастлива, разглобена и после сглобена по нов, по-добър начин.
Това е ехо. Осъзнаване. Хората, които наистина разбират и вникват в оперното изкуство, могат да направят анализ.
Аз само не искам да забравя на какво присъствах вчера. Пинг, Панг и Понг, виртуозни, и в смешното, и в топлата носталгия по домовете си. Лиу с вълшебния глас, която обикваш, о, благост. Турандот, блестяща като сабя. Божествен Камен Чанев като Калаф.
Мисля, че ние, които бяхме в операта снощи, винаги ще копнеем за снощи.
12 април, 19.00 часа, сцена Опера
ТУРАНДОТ опера от Джакомо Пучини
Съвместна продукция на Държавна опера-Стара Загора и Държавен куклен тетатър – Стара Загора
Режисьори Огнян Драганов, Дарин Петков
Диригент Найден Тодоров
Сценография и костюми Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/
Васил Рокоманов и Силва Бъчварова
Лайт-дизайнер Васко Лисичов /Македония/
Пластика Хзе Фу-Чиен /Тайван/
Диригент на хора Младен Станев
Диригент на детски хор Зорница Желязкова
Концертмайстор Екатерина Родионова
Оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора
Действащи лица и изпълнители
Принцеса Турандот – Таня Иванова
Император Алтум – Симеон Симеонов
Тимур /детрониран татарски хан/ – Пламен Кумпиков
Калаф /негов син/ – Камен Чанев
Лиу /млада робиня/ – Русалина Мочукова
Пинг /велик министър/ – Теодор Петков,
Панг / велик готвач / – Георги Динев
Понг /велик съветник/ – Ивайло Йовчев
Мандарин – Иван Кабамитов
Актьори от Държавен куклен театър-Стара Загора: Биляна Райнова, Деница Янакиева, Диляна Спасова, Елица Стоянова, Латина Беровска, Таня Георгиева, Гагяна Ансреева, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Станислав Матев, Цвети Пеняшки, Янчо Иванов
С участието на детска вокална формация „Маргаритки“
Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“
На 14 февруари в операта в Стара Загора ще има едно красиво събитие, в което ще участвам и аз.
На едно място, само за около час, ще се съберат музика, балет, стихотворения – и хора, които ги обичат.
Един празнува Свети Валентин, друг празнува свети Трифон Зарезан, трети празнува щастието, че красотата съществува, достъпна е, създава се пред очите ни, гали слуха ни, кара телата ни да трептят и да им се танцува.
Това е чудо, някак не мога добре да го разбера – въздухът е мирен и тих, а после започва да трепти така, че образува звуци, които будят чувства и дори ако нямаш любов, те ти я създават.
После звукът утихва, а любовта остава.
С участието на дуо „Капричио“ (Савина Кулова-пиано и Гинка Ангелова-цигулка), балет на Държавна опера – Стара Загора и Мария Донева
В програмата: музикални пиеси от Лудвиг ван Бетовен, Едуардо ди Капуа, Коул Портър, Франческо Паоло Тости, Камий Сен-Санс, Ернесто де Куртис, Енрико Тозели, Франц Лехар.
Танго и валс в изпълнение на балетни двойки от трупата на балета на Държавна опера Стара Загора.
Ходих на опера!
Аз до последния момент не бях сигурна дали ще отида, защото предната вечер паднах на леда и всичко ме болеше (още ме боли, но по-малко). Обаче татко ми забрани да излизам и просто не ми остави избор.
Таксито ме остави на светофара откъм библиотеката. Както ми е сковано гръбчето, защото здравата се разтърсих, като се приземих по гъз оня ден, едва се добрах до входа на операта. Помислих, че от там ще е по-безопасно, не исках да вървя по мрамора, но се оказа, че вероятно съм сгрешила – грапав лед, заоблен и излъскан от колите, лоша работа. Стигнах де.
Публиката в салона беше с една идея по-многобройна от артистите и музикантите, което е тъжничко.
Програмата беше от две части: първо опера, „Селска чест“, после антракт с чаша вино, което беше, както се казва, комплимент, а после балет – „Делвата“.
Понеже „Селска чест“ е кратка като времетраене, било обичайно заедно с нея да се представя по още нещо.
А това е толкова хубава опера! Музиката е вълшебна! Написало е я момче на 21 години, Пиетро Маскани, а цялата опера има толкова могъщо и страстно звучене, че каквото и да е изпълнението, не можеш да не си съпричастен. Красота и страст, и какво значение има, че е студено? Всичко друго забравяш.
Пиетро Маскани
Микеланджело е завършил Пиета, когато е бил на 24 години. Изваял я е от един цял къс мрамор, и това парче камък излъчва толкова много нежност, мъка и красота…
„Селска чест“ ми напомня за Пиета. За непоправимото, за безвъзвратната загуба, за любовта, която буди гняв и ярост и копнеж по смъртта и по Бог. Цялата тази трагична нежност, самота и отчаяние – насред празника, кипналата пролет, множеството от безразлични хора в празнични дрехи, сладките деца, сладките звуци.
Пиета
Гергана Русекова е Сантуца. Тя е отхвърлена, пренебрегната, изоставена, без чест и без любов. Чувала бях името Сантуца и съм си мислила – леле, какво глупаво име, едно такова пренебрежително и смешно ми звучи. Не, кажи честно, без да познаваш жените, с кого би искал да имаш любовна афера – с жена на име Кармен или с жена на име Сантуца?
Обаче, знаете ли, постепенно, с напредването на действието, те вече не я наричат Сантуца, а Санта. Може да е случайно. Не знам, не познавам тънкостите на италианския език. Но може и да не е случайно. Санта.
Туриду и Сантуца
Тя е съвсем сама, без подкрепа от никого, потъва в земята от срам, унижение, разочарование и тъга. Тя живее в някакво тъпо италианско село, да му се не види!
Гласът й, присъствието й, цялата емоция, която излъчва. Затова не искам да пиша за нищо друго. Не можех да откъсна очи от нея, тя ми беше най-важното, в моето преживяване, заради нея ще отида на следващото представление.
По същата причина съжалявам малко, че останах за „Делвата“. Беше веселко и целият балет беше лекокрил и развлекателен, но аз бих искала да си тръгна с операта в ума и в сърцето. Те ме разсеяха, а аз не исках това.
Хайде да ходим на опера! Вярно, рисковано е в тази поледица и в студа, но балерините и певците рискуват много повече от нас. За нас операта е красиво преживяване, смислено развлечение, три прелестни часа от живота ни. За тях операта е тяхната съдба. И те са там.
И нека да споделя нещо прекрасно, което ми изпрати Яница Нешева:
Вижте как този диригент преживява музиката.
Мария Донева 