Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?
Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.
Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна! Три дни във Варна! Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички: В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.
После,
на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.
На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.
Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.
Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят? Проектът „Джазът пее на български“ поднася едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо“, „Водите на март“, „Трябва да вярваш в пролетта“ добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в обща сплав. „Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис. Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални текстове на български език.
Времетраене: 75 мин. Билети: 25 лв. Програма „Интермецо“ се осъществява съвместно от международния музикален фестивал и международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Събитието се осъществява с подкрепата на Програма „Достъп“ на Фондация „Арт Офис“, финансирана от Национален фонд „Култура“.
*** JAZZ AND POETRY Concert Vocal: Marina Gospodinova Poetry: Maria Doneva Piano: Antoni Donchev Trumpet: Ventsislav Blagoev
The project “Jazz and Poetry” presents some of the most beautiful jazz melodies with original texts in Bulgarian. Classics such as “Desafinado”, “Waters of March”, “You must believe in spring” acquire a new and even richer meaning due to the poetic presence of Maria Doneva, who writes the lyrics especially for them. The vocal parts of Marina Gospodinova and the impeccable instrumental performances of Antoni Donchev – piano and Ventsislav Blagoev – trumpet, turn words and music into one inseparable alloy. “Jazz and Poetry” has existed for 13 years, during which it established its original concept and virtuoso live and recorded performances. The idea of the project is to present jazz standards to the audience, but with originals lyrics in Bulgarian. Duration: 75 min Intermezzo Programme is carried out in cooperation with Varna Summer International Music Festival.
На Варна Лит имаше доброволци, които помагаха за организацията на фестивала – да ни заведат до училищата, да се свържат с учителите, да ни покажат най-хубавото лице на Варна.
С мен беше Павло и аз съм много щастлива от това. Най-милият и грижовен домакин! Вчера той ми изпрати снимки от местата, на които бяхме, и аз избрах няколко от тях за блога – нали тук си събирам хубавите случки.
Благодаря, Павло!
Върнах се от Варна.
Варналит, прекрасни дни. Най-симпатичните, умни и красиви доброволци. Стари познати и нови познати. Нарине Абгарян! Ученици от различни класове и училища. Море. Много съм радостна, че имах възможност да участвам в този празник.
Днес тръгвам за София, че утре сутрин ще участвам в друго чудно събитие: Национална седмица на детската книга в НДК. Така хем ще се утеша, че пропуснах панаира на книгата, хем ще пишем стихотворения с деца и мисля, че ще си прекараме чудесно.
Прочетох внимателно програмата – бих посетила всички занимания, звучат много добре. Само не зная дали вече не е късно човек да се запише, ако все още не го е направил.
Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.
Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.
И се събуждам аз в Бургас… болнаа… Както казва Людмил Станев, Цистит рожден ден!
Ни в морето съм влизала, ни нищо. Непредизвикана, непредизвестена гадост. Добре, че Дима ме беше настанила в един апартамент на улица „Райна Княгиня“ („Къде си развява байрака, Мария? На улица „Райна Княгиня“ си го развявах, защо?“ – ето този хипотетичен диалог можеше да водя, но няма, защото ми беше лошичко). А тази улица излиза точно на „Богориди“, и там има аптека с добра аптекарка, която ми даде разни видове хапчета, които аз още зобя, и до вечерта вече се бях подобрила.
Но като споменах Людмил Станев, знаете ли какво стана! На другия ден, на четенето във Варна, той дойде! Гери го покани лично, по моя молба, и той дойде.
Дойдоха в книжарница Сиела чудни хора. Плакаха повече от бургазлии, и повече се смяха. Доволна съм. Запознах се най-после с Диляна Денева от Аз чета, с Гери от Истанбул, с приятели от истинските, с които съм си писала, но не бях се срещала до сега… Как да изброя, като не искам да изброявам, а да прегръщам?
И най-много от всичко искам да се видим пак.
Гери, Зоре и Ива от Жанет45 се погрижиха за всичко – да намерят най-добрите места с най-отзивчивите домакини за всяка среща, да има книги, да има вода за пиене, да има само радост и никакви притеснения. Аз съм облагодетелствана и много благодарна. Страхотни сте!
Освен това Бела също беше там, а аз обичам Бела.
Прилагам снимки, взети от фейсбук. Обърнете внимание колко съм ефирна – това е, защото преди срещата ме радиоразпръснаха в ефира на БНР, радио Варна.
Не мога да спра да се усмихвам.
От Алеята си тръгнах с книги на Патрик Нес и на Нийл Геймън
PS Мидите от заглавието бяха на вечеря.
Отивам във Варна!
Миналия път, когато бях там, една чайка кацна на тераската на стаята ми, гледаше ме почти от упор само през стъклото.
Като помисля „Варна“, чувствам „чайка на педя от носа ми“.
И ми харесва.
На Алея на книгата, в разгара на лятото, щастливи времена.
Иво нали си е тук, а тези дни на гости ни дойде Нико, едното ми племенниче – представете си колко съм щастлива. Имах пътувания и в това до Варна Иво и Нико дойдоха с мен.
Море, слънце, бира, риба и премиера на „Тримата мускетари“. Момчетата ми подариха рози. Запознах се с приятелка, с която не се бяхме виждали. Чух си песните и спектакълът надмина всичките ми очаквания, а като гледах, че на децата ми им харесва, едва не полетях в небето от радост като онези крила в Шкорпиловци.
Човек трябва да има наистина голямо сърце, за да побере всички радости, с които животът е изобилен.
Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.
Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.
Ами то… кое не е така?
Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.
И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.
Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!
Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край. На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща. Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател. Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам! Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“. Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях. Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи. Шарен живот, хубав живот мой любим!
Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))
Песня Бекингэма и королевы Анны
– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен? – Ще трябва да се разделим, на този свят поне! – Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден? – Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!
Така ще стигнем до война със вас за любовта. Потрябва ли, аз сила ще покажа. Аз знам, че политиката решава с лекота сърдечните дела, сърдечните дела, сърдечните дела, които кажа.
– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства. И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама. – Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство. – Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.
Аз мисля само за любов, за сънищата – ти. Щом искаш кръв – войната май е близко. Британската флотилия насам ще полети, насам ще полети, насам ще полети, за да получа аз каквото искам.
– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен? – Ще трябва да се разделим, на този свят поне! – Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден? – Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!
Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!
ИК Жанет 45 с удоволствие ви кани на представянето на Мария Донева и поемата „Заекът и неговата мечта“ във Варна – на 8 август, четвъртък, от 19 часа, на откритата сцена на Алея на книгата.
След поредица от срещи с читатели в цялата страна (от Дунав до Егея бял) книгата за симпатичното заешко семейство най-после ще пристигне във Варна.
Варненци няма да я разберат, защото в нея се разказва за един Заек, който душата си дава да иде на море, а на тях морето им е пред очите.
Но това пламъче, което кара Заека да мечтае, гори и в тях, затова книгата ще им бъде супер интересна.
Колко е красиво мъжът ти да има мечти. Колко е важно жена ти да те обича.
„Заекът и неговата мечта” – една поема за удоволствието от труда и щастието от почивката, за любовта, свободата и близостта; и други стихотворения за дълбоката радост и високата тъга.
Събитието е част от културната програма на Алея на книгата – Варна 2013.
Мария Донева 