Между прогизнали селца…

Между прогизнали селца
шосето кротко лъкатуши.
Гугутки с гащички с перца
и сиви щъркели с ботуши.

И чапла, глътнала бастун.
И омърлушени соколи.
Криле и хвъркане, и шум.
А даже още не е пролет.

Погал-погал

В Стара Загора ще откриват Валдорфска детска градина, ето тук е написано.
А това лято вечерите ще има занималня за майки и изобщо за възрастни… в смисъл, които не са деца… добре де, разбрахте ме! – рисуване, музика, хубави неща.
Там си направих това пиленце от сух филц.

dsc06940

Нали е миличко?

Щъркели?

1.

Във тревата покарала
и върбите засмени
аз за щъркели гледам
през стъклото на рейса.

И очите ми стават
интензивно зелени –
щъркелите къде са,
щъркелите къде са?

2.
Найлонови торбички
и пътни знаци, крави –
на щъркели приличат,
на щъркели се правят.

Очаквам и се взирам
край гьолове разплискани,
но щъркел не намирам,
а щъркел ми се иска!

3.
Тази пролет те не щат
да ми се покажат.
Скрити в храстите стоят.
И приклякват даже!

И хихикат под мустак,
като ги отмина.
Щъркел шарен дългокрак
няма таз година…